Загубата за фермера идва и от разходите по стригане на овцете.Преди години не се налагало да се търсят нелегитимни начини за освобождаване от вълната, тъй като е имало работеща текстилна промишленост, която е изкупувала големи количества.
Може да се използва вълната на 40-50 хиляди овце, вълната от останалите 1 милион овце никой не я иска, поясни Михайлов.
Оказва се, че има начин непотребната вълна да се превърне в конкретни продукти, например в тор.
Почти никой, освен пряко засегнатите, не си дава сметка за мащабите на проблема, коментира пред БНР Михаил Михайлов от Националния съюз на говедовъдите.
„В противен случай вълната ще започне да ни превзема“, предупреждават фермери.
„Вълната не само че не може да се продаде и да получат фермерите допълнителни доходи, а дори не може да се изхвърли от фермите“, посочва той.
„Тя не става за нищо и трябва да бъде по някакъв начин отстранена, изхвърлена.“ Всички държави в Европа са на този хал, допълва Михайлов.
Според Михаил Михайлов обаче проблемът не е само в промищлеността. „Овцете, които ние отглеждаме, които ние развъждаме, те не могат да произвеждат качествена вълна.“
„Нашите комшии, румънците, миналата година откриха една фабрика, която започна да произвежда тор. Торта е много хубава, защото се съхранява 6 месеца в почвата и е изключително благоприятно да се използва в райони, в които имаме суша.“ Непотребната вълна може да намери приложение още в изолации и опаковки. Нормативно в Европейския съюз вълната е определена като отпадък. Това води до опасения дали в един момент фермерите няма да бъдат принудени да заплащат за депонирането ѝ.
Хиляди тонове вълна се изхвърлят годишно в реките и деретата у нас или се изгарят – за това алармират животновъдни организации. Никой в държавата не търси решение на проблема, който носи финансови загуби на фермерите и крие рискове от екологично бедствие, твърдят те.
Допреди 3-4 години вълната е била изкупувана по 20-30-50 стотинки, през последните две години са вземали вълната, без да я платят, а сега вече никой не се интересува, разказва Михайлов. „Тя остава при фермерите, задръстват се кошарите, трупат огромни количества. Тази вълна им пречи. Спасяват се поединично, изхвърлят я в долове, дупки, реки, където и да е, само да не е във фермата. Става дума за 3 хиляди тона вълна годишно.“
Според животновъдите държавата и браншовите организации трябва да потърсят варианти за решаване на проблема - или да се възложи на някой от научните институти да разработи идеи за приложението на вълната, или да се предвиди възможност за финансово подпомагане на фермерите.
)