Акад. Георги Марков за novini.bg: Политиците да не разделят хората, че лесно се стига до гражданска война

Парадокс е, че след като Стамболийски бяга във вилата си в пазарджишкото село Славовица и на сутринта му казват, че вече не е министър-председател, той не вярва – до такава степен се е самозабравил.

По нареждане от новото правителство, той е убит от група на ВМРО, водена от Величко Велянов.

Политиците днес трябва много да внимават, защото от един политически сблъсък може лесно да се стигне до гражданска война. Както е станало след 9 юни 1923 година и продължава десетилетие.

Политиците не бива да разпалват страстите така, че хората да бъдат изкарвани на улицата, много да внимават, а не да се стремят да се възползват от противопоставянето на едни българи срещу други.

После Александър Стамболийски отива в селото на съпругата си Голак, влиза в кръчмата и там селяни го връзват и предават на новата власт на 14 юни.

не само на буроазията и че настройва селата срещу градовете, пали война срещу интелигенцията, срещу ВМРО праща жандармерията и т.нн. Бил е уверен, че е непоклатим.

Академик Марков е популярен и уважаван български историк, преподавател, автор на много книги и публикации на исторически теми. Бил е 10 години директор на Института по история към БАН. Днес той се шегува, че работата на един академик е да обобщава и той прави точно това - обобщава в книги своите познания.

С акад. Георги Марков днес си говорим за държавния преврат в България, извършен през нощта на 8 срещу 9 юни 1923 г. от армейски части под ръководството на Военния съюз, с който е отстранено правителството на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) начело с Александър Стамболийски. Какви са поуките и за какво да внимават политиците днес?

Военният съюз активизира своите структури, срещат се с ВМРО и решават, че трябва да бъде извършен държавен преврат. Добре е да се знае, че цар Борис III не е одобрявал идеята за преврат, както се твърдеше преди. Царят се е съмнявал, че земеделците са достатъчно силни да окажат съпротива. Но не може да се твърди също така, че превратът е бил фашистки. Срещу насилственото завземане на властта има сериозна съпротива, в която участва и самият Стамболийски.

Когато се коментират исторически събития, не бива да се правят партийни оценки, а да се набляга на националния анализ за случилото се. Превратите и терора са средства, които ожесточават хората и ги насъскват едни срещу други. Имаме голяма нужда от помирение, от единение и е важно всеки политик да се стреми да допринесе затова.

Пучът е проведен съгласно предварителните планове с начало сутринта на 9 юни, а по-късно, след телеграфно потвърждение, започват да действат организациите в гарнизоните в провинцията. Правителството на Стамболийски е свалено и е създадено ново, начело с Александър Цанков.

След Първата световна война и в резултат на поредните национални катастрофи, българското общество силно се поляризира и се разделя. Старите буржоазни партии са в криза, обществото олевява и на власт идва Българския земеделски народен съюз, лява партия с ръководител Александър Стамболийски. Първоначално той прави полезни реформи, в т.ч. и здравна, но постепенно се самозабравя и си въобразява, че може да замени демократичната власт. Тогава в България над 80 на сто от хората живеят на село и Стамболийски залита като заявява: „Ние ще управляваме основно”. Променя Конституцията, за да получат основно мнозинство и държи една реч, в която самоуверено казва, че ще управлява най-малко 20 години.