Кой е новият шеф на правителствения авиоотряд?

Златко Златев Снимка: www.mod.bg

"Държавен авиационен оператор" или старото наименование - Авиоотряд 28 е държавен авиационен оператор в България за изпълнение основно на:

- полети със специално предназначение;
- полети за министерства и ведомства.

Историята на Авиоотряда:

В последвалите години Авиоотряд 28 използва самолети Ил-18, Ту-134, Ту-154 Б/М, Як-40, Ан-24, Еърбъс A319, Фалкон 050 и 2000, вертолети Ми-8 ПС/Т и Агуста AW-109E Power Elite.

От 23.02.2021г Авиоотряд 28 променя името си на "Държавен авиационен оператор" с изменение в държавен вестник брой 16/23.02.2021г.

След Втората световна война България не разполага с гражданска авиация и със самолети за обслужване на висшето държавно ръководство и изпълнение на специални правителствени задачи.

„Ли-2 Борд 41“ е 4-ят доставен от СССР военно-транспортен самолет за българската авиация. Зачислен е в 16-ти транспортно-авиационен полк (трап) на летище Враждебна. Определен е за правителствен и е преоборудван от стандартен пътнически салон във вариант с повишен комфорт. В салона са поставени диван и радиоприемник. Машината е обслужвана от военни пилоти и се съхранява под засилена охрана в хангара на северния район на летището. След смяната на Вълко Червенков през 1956 г. новият първи партиен ръководител Тодор Живков се доверява на военните пилоти и техническото обслужване на правителствената машина от 16-ти трап, като започва да я ползва за пътувания в България и до социалистическите страни. Доставката на 2 самолета „Ил-14“ през 1956 г. за гражданската авиация налага преподготовка на български летци за експлоатацията им. След усвояването на машините по-модерният самолет се налага при извършване на полети за обслужване на правителството.

„Юнкерс 52/3м“ на гражданската авиация е ползван само веднъж от Георги Димитров по маршрута Варна – София. На 15 май 1948 г. главният инспектор-пилот Никола Александров на българския държавен авиационен оператор Дирекция въздушни съобщения, избягва в Турция с предназначения за правителствен He111. След това бягство на 30 юни 1948 г.[4] е проведен и терористичния акт от бившия летец от въздушните войски Страхил Михалакиев [5], при който самолета Ju 52/3m е отклонен за Турция. Предприемат се мерки за безопасност които не допускат обслужването на първите държавни ръководители от български летателни машини и екипажи. При необходимост Васил Коларов и Вълко Червенков известно време ползват само съветски граждански и военни самолети, изпратени специално за случая.

От Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията потвърдиха рокадата в Държавния авиационен оператор. С шефския пост се разделя ген. Тодор Коджейков, който е бивш директор и на НСО. На негово място идва генерал-майор Златко Златев.

Авиоотряд 28 извършва и друга въздухоплавателна дейност в съответствие със свидетелството си за авиационен оператор за обучение, повишаване и поддържане на професионалната квалификация на авиационния персонал, когато това не възпрепятства изпълнението на основната дейност.

Генерал-майор Златко Златев е пилот с дългогодишен летателен и методически опит във военната и гражданската авиация, с близо 6000 летателни часа. Участвал е в командването и управлението на компонентите от въоръжените сили на територията на страната и чужбина.

Над 8 години е бил командир на 24-та Авиобаза-Крумово, отговарящ за планирането, обучението и подготовката на състава. От 2015 г. е назначен за заместник-командващ на Съвместното командване на силите към Българската армия. Изпълнявал е полети за правителствения Авиоотряд 28, както и за български и международни авиокомпании.

Остра потребност от гражданско въздухоплаване се проявява през 1946 г., когато българска правителствена делегация трябва да участва в международни срещи, свързани с края на Втората световна война. Налага се спешно преоборудване в Държавната самолетна фабрика в Ловеч на десантно-транспортен Junkers Ju 52/3m в пътнически. 14-членна българска делегация, водена от Васил Коларов през април 1946 г., отлита за Прага, на другия ден за Копенхаген и след това за Париж.