Културата и спортът - зона свободна от политика

Борислав Велков - председател на Съвета на директорите на НДК

Г-н Велков, възможно ли е културата и спортът да се развиват независимо от политическите процеси?

Изпълняват ли се стратегиите в културата и спорта от отговорните за това институции?

Какво бихте направили Вие, ако имахте възможност да подобрите или промените съществуващия модел?

Разговаряме с Борислав Велков - председател на Съвета на директорите на НДК с над 10-годишен професионален опит в двете сфери, където е опознал еднакво добре управлението и предизвикателствата пред тях.

След като заговорихте за инфраструктура - управлява ли се тя добре?

Ако използваме метафората за старото “Жигули” и хартиената карта, при първа възможност бих отбил по пътя, за да си купя нов GPS и да имам сигурността, че ще се движа в правилната посока. Нямам претенции, че имам експертиза, за да давам такива съвети как да се променят цели модели. Мисля, че трябва да се започне със задълбочен анализ на съществуващите модели, след което да се градят стратегии. Възможности са много и различни.

Десетки години не са провеждани реформи и сме свидетели на маргинализация на идеи, хора, процеси. Все още се работи по модели, създадени преди 1989 г., които за времето си са били актуални, но днес са изчерпани и контрапродуктивни. Въпреки това някои хора в културата и спорта са намерили комфорта в това да ги прилагат, което деформира системата. Тези сфери сякаш не са важен приоритет за политикатал. Не се осъзнава стратегическата им роля във формирането на стабилност в обществото ни.

За отговори по този въпрос трябва да се обърнете към институциите, от които това зависи. Най-вероятно това, което е заложено по един или друг начин, е изпълнено. За мен е по-интересно какво е нивото на тези стратегии и какъв е техният принос за развитието на значими за хората процеси. Като обикновен гражданин бих казал, че за съжаление невиждам, нито качествено, нито количествено натрупване в обществото.

Мисля, че моделът, по който се развиват и управляват през последните 30 години - това е по-скоро химера. Могат обаче да се ускорят значително усилията в тази посока, тъй като и двата сектора за мен остават нереформирани, което ги прави зависими. Те са дълбоко в генезиса на формирането на ценности, както и на редица обществените процеси, за които все се питаме защо не се случват. Много дефицити в обществото бихме могли да си обясним с липсата на устойчиво развитие на спорта и културата на всяко едно ниво – от любителско до професионално. Те трябва да се развиват с динамиката, която отговаря на търсенията на съвременния човек и на това, как той би могъл да ги превърне в неразделна и съществена част от живота си. Темата е наистина широка и с много нюанси особено ако навлезем в разговор за “високо” изкуство или професионалнен спорт, които винаги ще са запазена територия само за най-талантливите, но пък емоционалното въздействие от техните резултати е глобално.

Много често на различни позиции се поставят хора с високи постижения в културата и спорта, което не ги прави на всяка цена успешни мениджъри. Напротив обърква ги, защото това е дейност, която изисква други умения.Те са хора талантливи, които са концентрирани дълбоко в себе си, в собственото си израстване и постижения и така е правилно. Очакванията им, че някой друг трябва да организира почти всичко останало около тях също е правилно, но когато се обърнат ролите и това се пренесе като управленска философия не е работещо.

Могат да се посочат отделни добри примери, но в цялост не се управлява професионално. Причините за това са комплексни и много, но мога да посоча няколко, които са съществени. Първо, управлението на инфраструктурите за спорт и култура не попада никъде в стратегическите документи като философия, смисъл и значение. Няма заложени критерии и стандарти, експертиза и опит на хората, които го правят. Липсата на първото води до второто – назначават се хора с умения, които са различни от нужните, или ги нямат въобще. Без да се отчита, че обществото има особена чувствителност към тези сектори.

Може би от тук идва мантрата, че в спорта и културата трябва за всичко да се погрижи някой друг като се има предвид държавата, общината или друга институция. Наистина тези институции са в основата на обгриажването, но трябват реципрочни усилия, чрез които да се управляват всички етапи от този дълъг процес. Управляващите в тези сектори не трябва на всяка цена да са произлезли точно от тях. Трябва да се независими с експертно мислене и визия, балансьори, отворени към новото, и не на последно място добре подготвени управленци и добри администратори. От тях се очаква не те да бъдат на предната линия. Там са творците, артистите, критиците, спортистите, шампионите. Те трябва да работят задълбочено и градивно, но на втори план. В последно време публичното представяне пред медиите се оказа по-важно от същинското управление, което донякъде е неволно копиране на политическия модел.

Някои хора приемат назначенията си като даденост и потенциална възможност за безпроблемно пенсиониране, а не като като отговорна работа с голяма динамика съпроводена с постоянни реформи, които са неизбежни, когато говорим за култура и спорт. Третото - много от тези назначения са конюктурни, което не е непременно лошо, ако става дума за добри специалисти, но тогава се губи смисълът на това тези сектори да бъдат независими от дневния ред на различни политическите процеси.

По важен за мен е въпросът до каква степен задълбочено се изследва и анализира пазарът и публиките, местните общности, където се развива и инвестира. Мисля, че такива актуални изследвания не са правени с години. Как тогава знаеш какви са нагласите и очакванията? Как взимаш правилните решения работещи в дългосрочен план! Ако в икономиката или други сфери можем да прилагаме различни едностранни спасителни или стимулиращи мерки, то взаимодействието и общуването в сектора култура и спорт трябва да е много задълбочено, защото резултатите от тези политики формират основните обществени ценности и нагласи.

Посещаваме зали за десетки милиони, а няма откъде една вода и вафла да си купим в 21ви век. Нещо не е наред! По-голямата част от управлението на инфраструктурата, която е ключов елемент от развитието на спорта и културата търпи критика. Няма идеи, няма желание, няма експертиза, няма стандарти и резултатът е този. Сметката се плаща от обществото, чиито данъци се инвестират в поддръжката на всичко това. Срамно е националният ни стадион да е в това състояние. Колкото и да се стараят да го поддържат той е функционално и безвъзвратно остарял. Покривите на представителните ни зали протичат при всеки дъжд и се налага да се покриват безценни инструменти с найлон по коридори и мазета. Иначе темата с новата инфраструктура присъства почти винаги около избори, а там, където се изгражда след време, се оказва недомислена в много отношения.

Работи се ситуационно, без задълбочени проучвания и анализи. Понякога се налагат и такива решения като се има предвид последната година с извънредни ограничителни събития за двата сектора, но това не изключва паралено с това да се работи задълбочено анализирайки настоящето и планирайки бъдещето. За съжаление създаването на дългосрочни стратегии не е много модерно занимание в България, което е добро извинение. Разгледайте стратегиите за развитие, които са общодостъпни. Как изглеждат, дори като оформление. Цялостното отношение към тези основополагащи документи е подценено.