Сирия - държава, управлявана от половин век от династията Асад

В края на септември 2000 г. стотина интелектуалци и хора на изкуството призовават властите да "амнистират" политическите затворници и да отменят извънредното положение, което е в сила от 1963 г.

В продължение на 30 години Сирия има военно и политическо господство над Ливан, откъдето изтегля войските си през 2005 г., под международен натиск, след убийството на ливанския лидер Рафик Харири.

Войната опустошава страната и отнема живота на повече от 388 000 души, а 12 милиона (над половината от населението) са прогонени от домовете си или са принудени да заминат в изгнание, припомня АФП.

На 10 юни парламентът променя член от конституцията, за да намали от 40 но 34 години минималната възраст, която се изисква за поста държавен глава, поправка, устройваща родения през 1965 г. Башар ал Асад.

На 12 март 1971 г. Хафез ал Асад е избран на референдум и става първият сирийски президент от алауитското малцинство (10 процента от населението), в страната със сунитско мнозинство.

На 17 юли 2000 г. Башар ал Асад ( на снимката) полага клетва пред парламента. Единствен кандидат, той става президент след плебисцит (97 процента), организиран месец след смъртта на баща му Хафез.

Подкрепян военно от Москва и Техеран, режимът печели поредица от победи и успява да си върне две трети от територията.

През 1974 г. е подписано споразумение за раздалечаването на силите на Голанските възвишения.

През 1990-91 г. Сирия укрепва връзките с Вашингтон, след разпадането на СССР, с който я е свързвал "договор за приятелство и сътрудничество".

През юни 1974 г. американският президент Ричард Никсън обявява в Дамаск възстановяването на дипломатическите отношения, прекъснати от 1967 г.

Слага се началото на отваряне с период на относителна свобода на изразяване. Арестът през 2001 г. на опозиционери слага край на тази кратка "Дамаска пролет".

Хафез идва на власт

Сирия, където се очаква в сряда Башар Асад да спечели четвърти мандат на президентските избори, от пет десетилетия е управлявана с желязна ръка от династията Асад - баща и син.

Две години по-късно сирийски войски влизат в Ливан, за което САЩ са дали зелена светлина, за да спасят християнските милиции, които са на ръба на разгрома в конфликта с ислямско-прогресивните сили, подкрепяни от палестинските бойци. От май 1977 г. сирийски войници, които са поели контрола на страната, с изключение на граничната зона с Израел, влизат в сблъсъци с християнски формирования, които оспорват присъствието им.

На 15 март 2011 г. в резултат на Арабската пролет в Сирия избухва народен бунт с мирни демонстрации. Той е брутално потушен от режима, преди да се превърне в гражданска война.
През следващите години конфликтът се усложнява с намесата на регионални и международни сили, както и на чуждестранни милиции и джихадистки групи.

На 16 ноември 1970 г. генерал Хафез ал Асад, министър на отбраната, завзема властта след преврат, който отстранява "гражданското" крило на властта, представлявано от Салах Джедид. Той е зам.-генерален секретар на Партията за арабско социалистическо възраждане (Баас), която е на власт от 1963 г., и е силният човек зад президента Нуредин Атаси. Наречен "Движение за възстановяване", този преврат се извършва без проливане на кръв.

На 6 октомври 1973 г. Египет и Сирия предприемат офанзива срещу Израел, на запад по протежение на Суецкия канал и на изток на Голанските възвишения, за да го принудят да върне териториите, завладени по време на Шестдевната война през юни 1967 г. След първоначално поражение, израелската армия печели надмощие в четвъртата близкоизточна война с цената на тежки загуби.

През 1979 г. след атентат срещу военната академия в северния град Алепо, в който загиват 80 кадети, всичките алауити, сирийският режим започва сурови репресии срещу "Мюсюлмански братя" - сунитско ислямистко движение, обвинено за извършването на атентата.

През февруари 1982 г. армията потушава ислямистко въстание в централния град Хама. В бунтове и военни операции, извършвани в продължение на около месец от елитен корпус, командван от брата на Асад - Рифаат, загиват между 10 00 и 40 000 души, според източници.