26
© Pixabay
В твоите книжки фокусираш вниманието именно върху взаимната подкрепа на двете котета. Какви герои са необходими на децата, за да им дадем добър пример за живота?
Днес все повече говорим, че децата не четат. Напоследък популярност добива и платформата Storytel – слушането на книги. Ти си се включила в нея. Какви смяташ, че са предимствата при децата?
Днес е 24 май. Ти си филолог, журналист по професия. Какво смяташ, че е най-важно за запазването на българската култура?
Рали, имаш две прекрасни момчета. От тях ли дойде вдънновението за написването на детските книжки?
Ето и нейното мнение за ключа към детската душа!
Децата са най-голямото вдъхновение в живота. Общуването с тях е въобщество, което те пренася отвъд ежедневието. Емоцията е неповторима. Но за да развиват децата себе си, своето въображение и своите чувства, им е нужна малка помощ. Тази помощ започва не само с прегръдката и целувка, но и с четенето на книги от най-ранна възраст. Според някои четенето се препоръчва дори в мига, в който разбере жената, че в нея се заражда нов живот. Четенето е другата магия, необходима на децата да изградят себе си, да построят своя свят и да се научат да общуват. С добри примери. Такива каквито има в детските книжки.
Аудиокнигите имат много предимства. Подходящи са за незрящи, както и за по-малки деца, които не могат да четат. Аудиокнигите са прочетени от професионалисти, които знаят как да впечатлят децата, могат да се слушат по време на път, докато родителят шофира и още много, много предимства...
Да, Симеон и Борис отправиха това предизвикателство към мен. Макар и без да ми го кажат, малкият все пак нямаше годинка, когато излезе първата книжка. Много исках да ги насърча да правят добро, да се подкрепят, да се обичат, да мечтаят... И то възможно най-рано. А книжката е прекрасен начин да го направя. И то не само за моите, за всички деца.
И нещо много важно - ако детската книга наистина е стойностна, това веднага личи в аудиоварианта ѝ. Защото тук няма лъскави корици, има съдържание. И аудиокнигите, също като хартиените, развиват въображението. И двете са ценни. И всяка има своите предимства.
На каузата детска книжка се е посветила и Ралица Димитрова. Нашата колежка от в. „Телеграф“ има две издадени книжки от Мъркозъбълите – две бели котета братчета. И тези пухкави приятели учат детето на взаимопомощ, на добрина и сърдечност.
Най-важни са действията, а не празните приказки. Да се стимулират творците, артистите. Да им се даде по-голямо поле за изява, за да достигнат до повече хора. Прекрасен конкретен пример е Националната инициатива за насърчаване на детското четене "Разказвачът на приказки". Авторите отиват при децата. Запознават ги с книгите от първо лице. Това е начинът от най-ранна възраст наистина да се влюбят в книгите. И щом това стане факт, със сигурност литературата, четенето и изобщо изкуството ще бъдат на почит в бъдеще.
Точно така, фокусът е върху взаимната подкрепа. Мисля, че такива герои са необходими на децата, вече разбрах също, че ги и харесват. Освен да правят добрини, да помагат, да бъдат съпричастни, да са и много сплотени. Това, че геройчетата са две, не е случайно. Липсата на ревност между тях също е важна. Всъщност има усещане за уют в преживелиците на мъркозъбълите, нищо, че се срещат и с неволи. Заедно са винаги и това не само, че ги прави щастливи, ами и им помага да се справят с трудностите.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)