Защо Ердоган зове: "Да действаме в Палестина така, както направихме в Нагорни Карабах"

Изключително силно впечатление прави статията "Край на периода на нападенията на Израел…и началото на "защитата". Дойде времето за предоставяне на турска военна помощ на Палестина" на главния редактор на вестник "Йени Шафак" - вестник на управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието Мустафа Карагюл. Той директно

Защо турският президент Реджеп Ердоган обяви: "Да действаме в Палестина така, както направихме в Нагорни Карабах". Коментар за novini.bg на експерта проф. Владимир Чуков, арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия Изток и исляма. У нас също се проведоха демонстрации в подкрепа на мирното население и срещу терористичната организация.

Известен със своите евразийски пристрастия той счита, че "западният режим, основаващ се на атлантическия центризъм, се разпада". Той отстоява становището, че Израел първо ще усети промените в света в тази посока. Нещо повече, вестник "Йени Шафак" цитира турския президент Ердоган, който казва, че "ситуацията в Палестина е сходна с тази Нагорни Карабах". Според него, сигурността на Палестина е част от сигурността на Турция. Говорейки в един и същ тон с турския лидер, Карагюл прави опасен паралел, а именно че "Турция трябва да помогне на палестинците да се освободят от израелска окупация, така както е постъпила с азербайджански земи по отношение на арменска окупация".

Математически, преди това можеше да стане.
Някои местни анализатори правят паралел между електоралното поведение и партийните амбиции на Нетаняху и президента на палестинската автономия и лидер на управляващата партия Фатах Махмуд Абас. Последният анулира провеждането на парламентарни и президентски избори през май, юни и август тази година. Неговият мотив е отказа на Израел да разреши провеждането на изборите в Йерусалим. Някои анализатори обаче считат, че реалната причина е голямата вероятност той и неговата партия Фатах, да загубят изборите.

На фона за продължаващите военни действия в ивицата Газа, мненията за ситуацията и най-вече за нейното бъдещото развитие, силно се поляризират. Интересното е, че за разлика от предишните израелско-палестински войни, респективно 2006 г., 2008/2009, 2012 и 2014 г., сега мненията на израелските анти-Нетаняху кръгове и тези на пропалестинските среди се сближават, извеждайки различни акценти. Почти консенсусно е становището, че „стратегията на предградието“, която израелското военно ръководство залага през 2006 г. във военните конфликти с терористите от Хамас в ивицата Газа, вече не работи. От този период до сега силната израелска армия бързо се справяше с терористите от Хамас, които превърнаха ивицата Газа в свой бастион. Фактът, че сега палестинската автономия в Рамала и Висшият съвет на арабите в Израел призовават във вторник за провеждането на „генерална стачка“, в това число конфронтации с израелската полиция и органи за сигурност, предизвиква най-голямо безпокойство в Тел Авив. Става въпрос за арабите в Йерусалим, Западния бряг и Израел. За израелски анализатори

Палестинците предпочетоха Кайро. Освен това, сред апетитите на Анкара е да се състезава с Аман и Рияд като попечител на светите места за мюсюлманите в Йерусалим. Тел Авив даде да се разбере, че няма да допусне подобна ситуация. Всъщност, ако Турция няма такова силно влияние сред палестинците, това се дължи предимно на обструкцията на Иран. Такова състояние се усеща в духа на недоверие, който изразяват проиранските медии в Близкия Изток, когато турският президент говори за Палестина и Израел. Те директно го питат: "След като Турция подкрепя Палестина и е против Израел, защо не скъса дипломатическите отношения с еврейската държава, а напротив, през последните месеци, търси да ги подобри?"

и върху терористичната организация Хамас. Генезисът на последната е всъщност палестинското разклонение на ислямисткото движение Мюсюлмански братя. С течение на времето обаче Техеран и неговата Революционна гвардия, паздарани успяха да си извоюват предпочитанията на палестинските радикали, след щедрото финансиране, предоставяне на оръжие и тактически съвети. Бойното крило на Хамас – бригадите Изедин Касам е формирано от ирански инструктори по подобие на самата Революционна гвардия. Другият, по-малък терористичен субект в Газа – Ислямски джихад, е директно създаден от режима на моллите в Иран, независимо че палестинците са сунити, а иранците – шиити. Неслучайно неговото военно крило се нарича "Отрядите Ал Кудс", по подобие на "Бригада Ал Кудс" на Революционната гвардия.
Още през 2008 г. тогавашният турски външен министър Ахмед Давудоглу се опитваше да конкурира шефа на египетските служби ген. Камал Абас за

отколкото ракетите, които терористите изстрелват към израелски селища и инфраструктурни обекти.
Към критиките на Яир Лапид към Натянаху се присъединиха известни политици, бивши генерали и влиятелни анализатори в Израел. Един от тях бившият премиер Яхуд Олмерт, който през 2006г. и 2008/2009г. води две от войните срещу Хамас. Той обвинява Нетаняху, че няма стратегия и че води военните действия, единствено подтикван от собствените и партийните си интереси. Същото мнение споделя и бившият министър на отбраната Авигдор Либерман. Нещо повече, той дори го обвинява, че Нетаняху е помагал на Хамас, тъй като си е затварял очите пред навлизането в ивицата Газа на пари, изпратени от Катар. Според бившия началник на Генералния щаб на израелската армия Дан Халуц операцията на израелската армия в Газа има цел да предотврати съставянето на правителство от опозиционния лидер Яир Липид. Появи се информация, че Нетяняху и министърът на отбраната Бени Ганц са се договорили за съставянето на дясно правителство, след евентуалния провал на Лапид, който в момента има получен мандат от президента Ривлин. След избухването на настоящия конфликт с Хамас