Служебният външен министър: За България запазването на евроатлантическите ценности и единство на алианса е жинзеноважно

За България запазването на евроатлантическите ценности и единство на алианса е жинзеноважно. Именно това е целта на настоящия процес на размисъл. НАТО трябва да бъде готова да посреща световните развития и предизвикателства по начин, който да гарантира колективната отбрана ефективно да се справя с кризи и да си сътрудничи с другите споделящи нашите ценности организации и партньори. Това каза служебният министър на външните работи Светлан Стоев на виртуалната конференция "Изпреварваме бъдещето: Подготовка за НАТО 2030", която е сред събитията, отбелязващи 30-ата годишнина от основаването на Атлантическия клуб в България.

България измина дълъг път за сравнително кратко време и сега е една от ключовите нации в НАТО, каза бившият генерален секретар на алианса лорд Джордж Робъртсън. Той се върна към времената на поканата към България да се присъедини към НАТО, изтъквайки вложените усилия от българска страна, за да стане страната годна за кандидат и после пълноправен член. По думите му, далеч не е било лесно България да покрие стандартите на НАТО и са били необходими дързост и истински политически кураж, за да се преодолеят години на комунистическа корупция и неефективност. Робъртсън засегна и предизвикателствата, породени в света от новия коронавирус, както и свързаните с киберпространството, климата, организираната престъпност, тероризма, миграцията. Затова, по думите му, и солидарността, която представлява НАТО като съюз, сега означава повече от когато и да било. Робъртсън изтъкна, че се нуждаем от устойчивост срещу външните заплахи, както и вътрешна такава. Сред тях той посочи действия на Русия, влиянието на Китай, страни като Иран и Северна Корея. А региона на Западните Балкани определи като "игрище", където стари съперничества и политически слабости могат да бъдат експлоатирани. Робъртсън пледира България да не блокира пътя на Република Северна Македония към членство в ЕС заради значимостта на обединението на нациите от региона в Евросъюза.

В изказването си на конференцията той отбеляза още, че алиансът се адаптира спрямо променящата се среда за сигурност, за да може ефективно да гарантира сигурността и благополучието на членовете си. Именно това стои зад инициирания от генералния секретар Йенс Столтенберг процес на адаптация "НАТО 2030" - изключително навременен процес, защото служи като повод за подновяване на така необходимия ценностен дебат за НАТО в обществата ни, отбеляза министърът на външните работи в служебния кабинет.

Вицеадмирал Митко Петев, военен представител на началника на отбраната във Военния комитет на НАТО и във Военния комитет на ЕС, се спря върху сигурността на Черноморския регион, отбелязвайки военните конфликти, свързани с Крим, Източна Украйна, както и "замразени конфликти". Като специфика Петев отбеляза, че кризите в Черноморския регион възникват с кратко предизвестие или въобще без предупреждение. Той акцентира върху важността на свързаността и инфраструктурата - физическа и виртуална, за сигурността, както и върху важността на сдържането. Присъствието е единственият начин да се генерира сдържане, посочи Петев. Дигитализацията също е много важна, защото ще доведе технологичното превъзходство до войника.

За нас принципът за взимане на решения на основата на консенсус е неотменен, той гарантира единството и солидарността, възприети като национални решения и политики във всяка страна членка. Предвижданите промени в работните методи на алианса следва да стъпват на успешно функциониращите механизми в това направление. Тук от водещо значение за единството в алианса са ефективните политически консултации между съюзниците, дори и по теми, по които има разногласия, отбеляза Стоев.

Изграждането на устойчивост спрямо новите предизвикателства набира все по-голяма тежест. Свидители сме на нарастващи конфронтации отвъд класическите постулати за военен конфликт. Поради това, интегрирането на темата за устойчивостта в отбранителното планиране на НАТО, и на национално ниво, е изключително важно за нас, посочи Светлан Стоев. Той акцентира върху новите технологии и мястото им в отбраната. Високоскоростните технологични развития съдържат както рискове за прилагането им за военни цели, така и много възможности. Това изисква НАТО да заложи на ползите от своя научен и индустриален потенциал, така че да запази технологичното си превъзходство в тази сфера и да стимулира иновациите и обмена между всички съюзници. Заедно с останалите съюзници работим всичко това да залегне в една осъвременена стратегическа концепция на НАТО с поглед към бъдещето, каза Светлан Стоев.

По думите му, солидарността е ключова и различните предложения в тази посока заслужават детайлно обмисляне. В този контекст Стоев посочи и предложението на България за домакинство на морско координационно присъствие на НАТО в Черно море, подкрепено от останалите съюзници, участващи в срещата на най-високо равнище във формата Букурещ - Б9 на 10 май т.г.

Сигурност, енергия и инфраструктура бяха сред акцентите в изказването на посланика на САЩ Херо Мустафа, която се включи във виртуалната конференция от Пловдив, където наблюдава съвместно военно учение. Адаптираното предно присъствие на НАТО беше важна стъпка към засилване на способностите на алианса за сдържане, отбеляза Мустафа. Приветстваме новите регионални инициативи за сътрудничество, включително военноморския координационен елемент за Черно море във Варна, каза посланикът, като открои също ратифицирането на протокола за изменение на споразумението между България и Румъния относно презгранични операции за "еър полисинг". Херо Мустафа подчерта, че националната сигурност остава неразривно свързана с енергийната сигурност, изтъквайки значението на регионалните енергийни проекти и тяхното развитие. Тя открои и важността на инициативи като "Три морета", която САЩ подкрепят. Посланикът отбеляза като важна и темата за корупцията заради такъв потенциал около инфраструктурните проекти и посочи важността на прозрачни практики за доставки и укрепване на управлението на държавните предприятия.