Най-старата гробница разкрива емоционалния живот на ранните хора

"Предишни археологически находки помогнаха на учените да проучат други аспекти от живота на ранните хора като техническия им напредък, как са се изхранвали, какви са били взаимоотношенията им с околната среда”, допълни той.

"Това е значимо, защото за първи път започваме да опознаваме когнитивните и емоционални способности по онова време", каза Емануел Ндиема в интервю за Ройтерс, предаде БТА.

Миналата седмица учени обявиха, че са открили място на погребение, датиращо отпреди близо 78 000 години. Там дете, наричано "Мтото" (дете на суахили) е погребано в пещерата Панга я Саиди близо до кенийското крайбрежие.

Мтото е положен в плитък гроб в пещерата, главата му е положена върху възглавница, а тялото внимателно е увито в покров. Смята се, че детето, чийто пол все още не е известен, е починало на възраст между две години и половина и три години.

"Започваме да разбираме, че хората тогава са имали емоционална връзка с мъртвите, поради която съзнателно са ги погребвали. Наблюдаваме и когнитивни способности, абстрактно мислене", каза Ндиема.

Откритието на най-старата човешка гробница - гроб на дете в кенийска пещера, хвърля светлина върху емоционалния живот на ранните представители на вида хомо сапиенс, съобщи Ройтерс, като цитира главния археолог на музеите в източноафриканската държава.

Според Ндиема откритието показва също, че ранният хомо сапиенс е обитавал различни райони на днешна Кения, което е в противоречие с дългогодишната теория, че ранните хора са обитавали единствено Голямата рифтова долина, доста на запад от крайбрежието.

Телцето му е обърнато надясно, в ембрионална поза, с колене, прибрани към гърдите. Мтото бил част от общност на Хомо сапиенс ловци-събирачи. На мястото са били открити останки на различни видове антилопи, каменни инструменти за изстъргване и за пробиване, както и каменни остриета, които можели да се използват като част от копие.