"Предишни археологически находки помогнаха на учените да проучат други аспекти от живота на ранните хора като техническия им напредък, как са се изхранвали, какви са били взаимоотношенията им с околната среда”, допълни той.
"Това е значимо, защото за първи път започваме да опознаваме когнитивните и емоционални способности по онова време", каза Емануел Ндиема в интервю за Ройтерс, предаде БТА.
Миналата седмица учени обявиха, че са открили място на погребение, датиращо отпреди близо 78 000 години. Там дете, наричано "Мтото" (дете на суахили) е погребано в пещерата Панга я Саиди близо до кенийското крайбрежие.
Мтото е положен в плитък гроб в пещерата, главата му е положена върху възглавница, а тялото внимателно е увито в покров. Смята се, че детето, чийто пол все още не е известен, е починало на възраст между две години и половина и три години.
"Започваме да разбираме, че хората тогава са имали емоционална връзка с мъртвите, поради която съзнателно са ги погребвали. Наблюдаваме и когнитивни способности, абстрактно мислене", каза Ндиема.
Откритието на най-старата човешка гробница - гроб на дете в кенийска пещера, хвърля светлина върху емоционалния живот на ранните представители на вида хомо сапиенс, съобщи Ройтерс, като цитира главния археолог на музеите в източноафриканската държава.
Според Ндиема откритието показва също, че ранният хомо сапиенс е обитавал различни райони на днешна Кения, което е в противоречие с дългогодишната теория, че ранните хора са обитавали единствено Голямата рифтова долина, доста на запад от крайбрежието.
Телцето му е обърнато надясно, в ембрионална поза, с колене, прибрани към гърдите. Мтото бил част от общност на Хомо сапиенс ловци-събирачи. На мястото са били открити останки на различни видове антилопи, каменни инструменти за изстъргване и за пробиване, както и каменни остриета, които можели да се използват като част от копие.
)