През 2005 г. Китай прие Закон за териториалната цялост на Китай („Закон за противодействие на разделянето на държавата“). Според него в случай на заплаха за възможността за мирно събиране на континенталната част на страната и Тайван, правителството на КНР е длъжно да прибегне до сила и други необходими методи за предотвратяване на нарушаване на териториалната цялост на държавата.
Тайванският президент Цай Инг-вен също участва в Демократичната среща на върха в Копенхаген, информира "Фокус".
Тайван се управлява от собствена администрация от 1949 г., когато останките от силите на Гоминдана, водени от Чан Кайши (1887-1975), се евакуират на острова, след като са победени в китайската гражданска война. Оттогава Тайван запазва знамето и някои други атрибути на бившата Република Китай, съществувала на континента, преди комунистите да дойдат на власт. Според официалната позиция на КНР, подкрепена от повечето страни, включително Русия, островът се счита за една от китайските провинции.
„В тази светлина трябва да разгледаме факта, че НАТО започна да проявява сериозен интерес към Китай като източник на военна заплаха. И ако се стигне до изясняване на отношенията с помощта на оръжия, вярвам, че Европа трябва да помогне на американците. Бъдещето на демокрацията е поставено на карта, и не преувеличавам“, твърди политикът.
Съединените щати прекъсват дипломатическите си отношения с Тайван през 1979 г. и установяват такива с КНР. Въпреки че признава политиката на „един Китай“, Вашингтон продължава да поддържа контакт с администрацията на Тайпе и снабдява острова с оръжие, което предизвиква протести на континента. На 9 април Държавният департамент на САЩ обяви, че е издал нови, „по-разхлабени“ правила за контакти с представители на Тайван.
)