Ръководството на ПРБ сезира европейските институции заради закриването на спецсъда и прокуратура

Ръководството на Прокуратурата на Република България (ПРБ) изпрати писма до председателя на Европейската комисия, председателя на Европейския парламент, Групата на държавите, борещи се срещу корупцията (ГРЕКО), Европейска комисия за демокрация чрез право (Венецианска комисия), в които ги информира за оказвания безпрецедентен политически натиск от страна на парламентарно представени партии в 45-то Народно събрание на Република България, изразяващ се в предложени законодателни изменения, целящи закриването на органите на специализираното правосъдие и в частност – Специализирана прокуратура и Апелативна специализирана прокуратура.

С друго писмо, изпратено до председателя на 45-то Народно събрание Ива Митева и до председателя на Комисията по правни въпроси Радостин Василев, ръководство на ПРБ ги информира за предоставеното по-рано становището срещу внесените в 45-то Народно събрание четири законопроекта, отнасящи се до органите на специализираното правосъдие.

До настоящия момент българският законодателен орган не е предприел действия за обсъждане и на изпратеното още през месец октомври 2020 г. експертно предложение на Прокуратурата на РБ за изменения в Наказателно-процесуалния кодекс в съответствие със стандартите на Конвенцията за защита правата на човека, практиката на Европейския съд по правата на човека и Съда на Европейския съюз.

Изразеното в писмата до европейските институции и българския парламент становище представлява позиция и на цялата професионална общност - такива становища са приети и от прокурорите от всички апелативни райони, от Асоциацията на прокурорите в България, от Камарата на следователите в България и от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, подчертават от ръководството на прокуратурата.

От ПРБ посочват, че разглеждането на предложенията за законодателни промени се осъществява и в пълно противоречие с нормативните изисквания към законодателния процес. Нарушен е чл. 18а от ЗНА и не са зачетени принципите на изработването на проекти на нормативни актове по чл. 26 от ЗНА, а именно принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност. Работи се в условията на необяснима „внезапност“, без дължимите обществени консултации с гражданите и юридическите лица, без каквото и да било обсъждане с професионалната гилдия и научната общност“.

ПРБ подробно информира европейските институции за становището си по четирите проекта на закони за изменение на Закона за съдебната власт и Наказателно-процесуалния кодекс, което дори не беше разгледано от Комисията по правни въпроси към Народното събрание на заседание на 28.04.2021 г.