Защо България е винаги назад във времето и догонва?

… под носа са ни и пак не ги научаваме.

… след като работата, за която беше избрана, се оказа – да отиде да върне мандата?

***

„Дължа много на Васил Божков, който повярва в мен“.

За какво я учите тая история и за какво ги гледате тия новини, като от историята знаете само, че сте били роби, а от новините – коя чалгаджийка колко кубика цици има?

И пак тоя един лев партийна субсидия се върти в пространството, като налудничава мантра за балъци.

Кое не е ясно?

Много хора казаха: видяхте какво прави този парламент, правете си сметка как да гласувате и дали да ги изпратите отново в Народното събрание.

Но какво става, когато този, който дължи услугите, е не музикант, а политик или – не дай Боже! – премиер?

Разбирам „уроците на историята“ да бяха далечни, да бяха сложни, да бяха от друга епоха и трудно да се интерпретират към съвремието, а то…

А и не догонваме хубавите неща; щуротии догонваме.

А интересното на „спонсорите“ е, че обикновено дават, за да получат.

А уж много тачим историята и сме големи познавачи и разбирачи. И накрая какво — пак като шарани на бастун.

Аз можех да го свърша.

Добре, радвайте се.

Другото, което не разбрах, беше: защо имаше толкова фукане колко е умна, колко е успяла, колко езици говори, колко е „топ“?

Думи на Антоанета Стефанова—обявена от Слави Трифонов като предложение за премиер от ИТН.

Едно към едно.

Кой става „спонсор“? Човек с пари.

Малко се усложняват нещата, нали?

Немалко от забогателите у нас… знаем, не сме Швейцария и те не са забогатели от шоколад и крави.

Още ли ви е радостно?

Помните ли това:

Сега ще оцелеят (пак) само тези със „спонсорите“. Защото другите нямат пари.

Такава опция ни трябва, а не просто да не ги изберем!

Те са хора, които искат разни неща да им се простят, а други – да им се разрешат. Така им работи „бизнесът“, с който спонсорират.

Това добре, но аз — след като ги видях — искам да попитам: а, как да гласувам, за да ги изпратя да мият чашите в кафето на гарата? Или да обръщат кюфтета в кръчмата на Чепръчево?

Това можеше да го свърши и някой, завършил механото, с тройка по милост в дипломата.

Това не е материал, който дава отговор на въпроса от заглавието – ако на това сте се надявали…

Това си е въпрос, пълен с болка, разочарование, яд и още разочарование: „Защо България е винаги назад във времето и догонва?“ Защо? Защо? Защооооо!

Граждански сдружения, нови партии (които нямат „спонсори“) – това ще са пострадалите от тая глупава реформа с единия лев субсидия. Много е лесно да го пробуташ като нещо страхотно, казвайки, че партиите „всички са маскари и народецът беден не трябва да им плаща субсидия“. И народецът беден, дето най-ценното от историята му е, че е бил роб, а от днешния ден най-важно му е да е хапнал и пийнал, се хваща като шаран на куката И СЕ РАДВА ДАЖЕ, че „режат парите на тея изедници!“

Гледахме как един богат „шоумен“, риалити ТВ звезда (Тръмп) управлява САЩ през Twitter. Не само не си взехме поука – въпреки всичко, което сполетя Америка – но и решихме, че ни харесва. Гласувахте за Слави Трифонов, който продължава да „управлява“ през Фейсбук. Тръмп бълваше туитове, Трифонов бълва статуси във Фейса. Какво пропускаме в „микса“? Шоумен—шоумен; управлява през социална медия—управлява през социална медия; прекалено силно десни политически уклони—прекалено силно десни политически уклони; прекалено високо мнение за себе си—прекалено високо мнение за себе си; връзки със съмнителни крими „бизнесмени“—връзки със съмнителни крими „бизнесмени“.

И тук е разликата между хората, които им дължат неща. За Франк Синатра се говори, че бил близък с мафията и те са му помагали, той им е дължал услуги. Като цяло – голяма работа. Мениджърът на Led Zeppelin е бил свързан със сенчести структури и немалка част от парите за първите турнета на групата в Щатите са били от „услуги“. Пак – като цяло, голяма работа.

Цитирам статията: „Думите ѝ, изречени по адрес на Васил Божков, са от времето, когато бизнесменът, укриващ се в Дубай с 19 обвинения, успя да стане и шеф на шахмата у нас […] „Дължа успеха си на много неща. Благодаря на семейството си, на Владо Георгиев и на Васил Божков, който още преди да стане президент на федерацията повярва в мен и ми помагаше. Дори лично бе в Елиста, което още повече ме амбицира““.