Камарата на следователите сигнализира евроинституции за действията на парламента

Камарата на следователите в България (КСБ) изпрати становище до Европейската комисия, Европейския парламент, Венецианската комисия, Групата държави, борещи се срещу корупцията (GRECO) към Съвета на Европа, както и посланиците на държавите – членки на Европейския съюз, на Съединените американски щати и на Великобритания, в което изказва категорично мнение, че чрез внесените предложения за законодателни изменения и изменението и допълнението на Конституцията, са недопустим опит за влияние върху независимостта на съдебната власт.

„Вносителите на законопроектите от политическата формация „Демократична България“ са допуснали съзнателно в предложените разпоредби да бъде включена и такава, която е присъствала в отменената вече социалистическа Конституция на Народна Република България от 1971 г. По – конкретно става въпрос за реда за избор на главен прокурор, като внесеният законопроект предвижда, че „Главният прокурор се назначава и освобождава от президента на републиката по предложение на Народното събрание…“. По аналогичен начин се е извършвал изборът на главен прокурор съгласно Конституцията от 1971 г., което поставя под сериозен въпрос дали в действителност той би бил независим, при положение, че се излъчва от Народното събрание, който по своя характер е и политически орган. Подобно разбиране противоречи и на решение № 3/2003 г. на Конституционния съд. От тази коалиция многократно са били правени опити за оказване на политическо въздействие върху независимостта на съдебната власт, включително и чрез искания за лустрация на магистрати“, се казва в становището на КСБ.

Съсловната организация посочва, че политическа намеса в съдебната власт, в частност – в работата на прокуратурата, които предвиждат, че министърът на правосъдието би имал правната възможност да прави предложения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на прокурори и следователи, също нарушава принципа на разделение на властите. По този начин се създават условия за възникване на зависимости между представители на изпълнителната и съдебната власт, които да са политически мотивирани. Според КСБ кариерното развитие на магистратите би следвало да се определя единствено от колективен кадрови орган, в чийто състав присъстват единствено представители на професионалната общност, които именно познават най-добре спецификата на конкретната длъжност и не са обвързани с конкретна политическа сила.

„Бяха внесени и предложения за изменения и в Закона за съдебната власт, като част от тях също намираме, че биха поставили под съмнение безпристрастността и независимостта на магистратите. Предложените разпоредби дават правната възможност на съдиите, прокурорите и следователите да членуват в политически партии или коалиции, в организации с политически цели и да извършват политическа дейност. Това според нас също е в разрез с основни принципи на функционирането на съдебната власт не само в Република България, но и като цяло в континенталните правни системи, тъй като политическата принадлежност на конкретен магистрат би могла да повлияе върху неговото вътрешно убеждение по конкретно производство, а с това и да предреши неговия изход, без непременно той да е бил съобразен със закона и доказателствата по делото.“, пише още в становището на Камарата на следователите.