Републиканци за България: Българската икономика е в риск от възстановяване

• Ако пакетът документи не бъдат изпратени в най-скоро време, предстои възможността достъпът до тези средства да се случи през 2022-2023 година, а не тази есен;

• Водещо място заема преминаването към зелена енергия със заложен ресурс от близо 2 млрд. лв.;

• Възстановяване на бизнеса едва през 2022-2023 г.

• Да се задели ресурс за инвестиции в железопътна и ВиК инфраструктура;

• Да се подобри планът, като се насочат ресурсите към иновации, технологична модернизация, цифровизация и роботизация, подобряване на енергийната ефективност и изграждане на системи от интелигентни мрежи и връзки;

• Да се постави за цел не по-късно от края на месец май ревизирания и преработен План за възстановяване и устойчивост да бъде предоставен на ЕК (след евентуално удължаване на срока с 1 месец).

• Да се проведат разговори с представители на Еврокомисията по отношение на евентуално удължаване на крайния срок, за да може следващото правителство да го подготви и внесе.

• Да се увеличи ресурсът за насърчаване на производството и съхранение на ел. енергия от ВЕИ за собствените нужди на предприятия и домакинства.

• Забавяне на възстановяването на икономиката;

• Забавяне на помощните средства за българската икономика;

• Към момента е налична версия на Националния план за възстановяване и устойчивост от 8 февруари 2021 г.;

• Липсват мерки и инвестиции за по-слабо развити и изоставащи региони. Липсва конкретика по отделните проекти, които са със стойност над 10 млн. лева.

• Насърчаване на изследователската дейност, трансфера на технологии и комерсиализацията;

• Необходимост от модернизация на материалната база на лечебните заведения и нуждата от мотивация и задържане на персонала в тях;

• Непремерени политически решения;

• Отлагане и непредоставяне на Националния план за възстановяване и устойчивост в неговата цялост;

• Отлагане на влизането на България в еврозоната;

• Планът трябва да бъде предоставен в неговата цялост от изготвилите го до сега.

• Повече и по-качествено образование е най-сигурният и бърз начин за повишаването на конкурентоспособността;

• Прецизиране на разходите, които са се увеличи с 25% в сравнение с миналата година;

• Средствата, които страната ни може да получи са в размер на 12 млрд. лв.;

• Увеличаване на безработицата;

Какво е предвидено в плана и каква е ситуацията сега :

Лошият сценарий предизвикан от ГЕРБ, който ще доведе страната ни до колапс:

Какво трябва да направят новите управляващи:

Забавянето на Националния план за възстановяване и устойчивост води до загуба на средства предвидени да ускорят възстановяването на икономиката на страната ни.

Последна версия на документа не е предоставена, а това утежнява възможността навременно да бъде изпълнен Националният план.

Правителството на ГЕРБ е работило и след тази дата, за да отрази становища и препоръки на засегнатите страни.

Това е една безпрецедентна възможност за подкрепа на икономиката ни и страната не трябва да пропуска този шанс.

Широката обществена консултация по проекта е задължително условие за успешната му реализация. Трябва да се предложи план за разходването на тези средства и да се спре с популизма.

• Едно от най-големите предизвикателства, пред което България е изправена е демографската криза. Предвид негативните ефекти предизвикани от COVID-19 пандемията, ситуацията е допълнително утежнена. Трябва да се планират политики и мерки за справяне с нея. Националният план може да посвети област за справяне с демографската криза в България.

• Корекции по отношение на енергийна ефективност и човешкия капитал - изготвяне на нова енергийна стратегия за преминаване към зелена енергия. За да получи парите, България трябва да задели 37% от средствата за намаляване на емисиите от въглероден диоксид и 20%, за да направи икономиката по-добре подготвена за дигиталната епоха чрез инвестиции и реформи, които ще получават финансиране на част от ЕС до 2026г.

• Нужно е по-голямо насърчаване и подкрепа на МСП. Средствата трябва да стигнат до българските домакинства и бизнеса и подобряване на стратегическите цели и разпределянето на ресурсите трябва да бъде правилно. Нужно е отговорно управление, което да не поставя страната в риск, а антикризисните мерки и политики трябва да бъдат продължени.

Освен всичко това, ние наблюдаваме тенденция на серия от стъпки, които саботират Националния план и неговото навременно изпращане до Европейската комисия. Вече наблюдаваме ЕК в лицето на заместник-председателят да говори за забавяне на внасянаето на някой от плановете, като тук влиза и България предвид политическата криза, в която се намираме.

Политическата отговорност е както на правителството в оставка, така и на сега управляващите, които трябва да работят за подобряване и навременно предоставяне на плана в ЕК. Новото правителство трябва да изготви бързи корекции по плана, с който да подобри съществуващия такъв. Колкото по-късно Националният план за възстановяване и устойчивост получи окончателно одобрение, толкова по-кратко е времето, с което бенефициентите ще разполагат за финализиране на своите проекти, да се проведат процедури и да се сключат съответните договори.

Правителството да се ангажира с реформи, които да подобрят качеството и достъпа на образованието, да повишат ефективността на социалното подпомагане, за да се постигне намаляване на бедността, подобряване на бизнес средата, да се гарантира справедливо и ефективно правосъдие, които да ускорят въвеждането на електронно управление.

През последните дни наблюдаваме засилено обсъждане на темата свързана с Националния план за възстановяване и устойчивост. Сегашният кабинет няма необходимото време и капацитет да го подготви и приеме и изправя страната ни пред огромен риск. Планът трябва да бъде изпратен до Европейската комисия в срок до края на месец април, зa дa мoжe cpeдcтвaтa дa зaпoчнaт дa ce изплaщaт в края на тази година, в най-добрия случай.

Републиканци за България е готова да предостави екип от експерти, които да помогнат на сегашните управляващи да се преработи и подобри Планът за възстановяване и устойчивост навреме, за да бъде предоставен на Европейската комисия в най-кратки срокове.

След одобряване на плана България може да получи 13% от общия размер на безвъзмездното финансиране под формата на аванс. В противен случай, всяко едно забавяне, което е продиктувано от ГЕРБ измества получаването на тази сума напред във времето. Сегашният сблъсък между предишния и настоящи управници води до това да се решава съдбата на българския бизнес и дали този спасителен пакет на стойност 12 млрд. лв. да постъпи още през 2021г. или бъдещото правителство да го планира за 2022 г.