„Въпреки че през 2020 г. Министерството на правосъдието изработи проект на ЗИД на Закона за защита от домашно насилие, той не беше внесен за разглеждане в 44-ото НС. В този законопроект са включени и конкретни предложения на омбудсмана. Настоявам за отпадане на системния характер на домашното насилие в Наказателния кодекс и за законодателни мерки, които да предоставят ефективни възможности за защита на жертвите и превенция на насилието“, категорична е Диана Ковачева.
„Недопустимо е в 21 век, детството на не малък брой деца все още да преминава зад решетки, при това за простъпки, за които възрастните не носят наказателна отговорност“, е позицията на омбудсмана.
В придружителното писмо към резюмето доц. Ковачева обобщава най-важните теми от жалбите на хората и призовава народните представители да синхронизират дневния си ред с този на гражданите.
На следващо място тя посочва и острия проблем с домашното насилие и припомня, че нееднократно го е поставяла на общественото внимание, но той все още не е намерил своето ефективно законодателно решение.
През 2020 г. над 13 500 души са подали жалби до омбудсмана, а над 60 000 души са получили съдействие и подкрепа.
„За последните 12 месеца от началото на пандемията от COVID-19, по данни на гражданския мониторинг, убитите в близка партньорска връзка жени са 27, като две от жертвите са от последните десет дни. Според данни на МВР, през 2020 г. българските съдилища са издали 3057 ограничителни заповеди, като 349 са за насилие, упражнено спрямо мъже и 898 за насилие, упражнено спрямо деца. Тези тревожни данни показват, че всеки човек може да стане жертва на насилие, без значение от неговия пол, икономически статус, образование и обществено положение и точно по тази причина промените в нормативната уредба засягат широка група от хора“, пише омбудсманът и допълва, че законодателните мерки са наложителни, за да се противодейства на задълбочаващия се проблем.
„Не на последно място, държа да обърна внимание и на проблем, чието решаване не търпи отлагане, и който е свързан с жалбите на гражданите от неправомерните действия на колекторските фирми и фирмите за бързи кредити. Нееднократно категорично съм заявявала позиция, че материята, свързана с колекторските фирми и фирмите, предоставящи на гражданите т. нар. бързи кредити, следва да бъде обект на цялостна законова регламентация, обхващаща дейността по извънсъдебно събиране на задължения и правилата за прехвърлянето им, както и на засилен контрол с цел недопускане на нарушения и гарантиране правата на гражданите.
„Това са въпроси, които не търпят отлагане и са във Вашата компетентност като народни представители“, пише омбудсманът и продължава: „На първо място, като вземам повод от проведените на 4 април 2021 г. избори за народни представители, бих желала да Ви информирам за множество жалби, които институцията на омбудсмана получи от български граждани, както във връзка с ограничаване на изборните им права, така и по отношение на унизителното третиране на членовете на СИК в процеса на предаване на изборните книжа. Жалбите на гражданите показват, че е наложително да се положат усилия за промяна на разпоредбите в Изборния кодекс, които да гарантират в максимална степен упражняването на основните права и свободи на гражданите в рамките на изборния процес, а именно: правото на всички лица, които са карантинирани заради COVID-19, да упражнят правото си на глас, включително лицата, карантинирани на различен от настоящия си и постоянен адрес; правото на лица, които поради служебните си задължения в изборния ден са командировани на друго населено място, различно от постоянния им адрес, да упражнят правото си на глас; предвиждане на възможност за разкриване на достатъчен брой секции за гласуване на българските граждани зад граница в държави, извън ЕС, и осигуряване на възможност на всички български граждани пред изборната секция в чужбина да упражнят правото си на глас; служебна проверка на решението на ТЕЛК при заявено желание за гласуване с подвижна избирателна кутия; законов и организационен ред, при който за всички граждани в качеството им на членове на СИК да бъдат осигурени еднакви условия на работа и участие в процеса на предаване на изборните книжа“, изтъква доц. Ковачева.
В деня на Конституцията – 16 април, омбудсманът Диана Ковачева изпрати резюме на Годишния доклад на институцията (внесен на 31 март т.г. в Народното събрание) до председателката на 45-ото Народното събрание Ива Митева и председателите на шестте парламентарни групи – ГЕРБ-СДС, „Има такъв народ“, „БСП за България“, ДПС, „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“, за да ги запознае с проблемите на гражданите, обърнали се за помощ към институцията през изминалата година. Това съобщиха от пресцентъра на Институцията.
На следващо място Ковачева отбелязва, че Докладът на Омбудсмана за 2020 г. показва, че най-голям дял от всички получени жалби в институцията са свързани с нарушени потребителски права. Сред тях най-многобройни са жалбите за лошо качество на ВиК услугите в страната. Стотици потребители са лишени от достъп до вода – част от правото на адекватен жизнен стандарт, изрично признато от Общото събрание на Организацията на обединените нации (ООН) и от Съвета на ООН по правата на човека. Освен това, гражданите в редица населени места плащат високи сметки за питейна вода, въпреки лошото й качество и не разполагат с механизъм, по който да бъдат компенсирани за това нарушение.
„Затова е особено важно да се обмисли приемане на концептуално нов Закон за водоснабдяването и канализацията (ВиК), който да защитава правата и интересите на потребителите“, е препоръката на омбудсмана.
Накрая, но не на последно място, използвам случая да обърна внимание на факта, че важна част от правото на защита на българските граждани е възможността да се обърнат пряко към Конституционния съд. Като омбудсман и защитник на правата на българските граждани неведнъж съм поставяла темата за въвеждането на индивидуална конституционна жалба и се надявам тя да стане факт в най-скоро време“, завършва омбудсманът Диана Ковачева.
Тя обръща внимание и върху необходимостта от изграждане на модерна система за детско правосъдие. Реформата на детското правосъдие в България продължава да е в начален етап. Все още не са създадени адекватни корекционно-възпитателни услуги, съобразени с международните стандарти за защита правата и интересите на детето. Необходимо е да се направи цялостна оценка на нуждата от функциониране на специализирани съдебни състави за деца, както и да бъде отменен Законът за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, действащ от 1958 г. и да бъде приет Закон за отклоняване от наказателно производство и налагане на възпитателни мерки на непълнолетни лица.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)