Европа и САЩ сменят с ад родния данъчен рай. Страните с ниски данъци като България са под атака

За жалост, това вече засяга и нас пряко, а в рамките на Съюза, на който сме горд член - заедно с унгарци и други разумни партньори - трябва да се борим престъпното вероломство да не става.

Всъщност въпросът има и друг аспект: данъчните нива са въпрос на суверенитет. Заформящият се глобален политически консенсус е силно недемократичен. Прилича на световно бюрократично правителство. И удря суверенитета на отделните нации в рамките на Съюза. Да не забравяме, че Европа е станала център на Западна цивилизация и прогрес именно защото е била децентрализирана през Средновековие - ако феодал или херцог ти вдигне данъците в малкото кралство, което владее, веднага се местиш в съседното. Има конкуренция в юрисдикциите. В случая - данъчна. Без наличието на такава възможност, прогресът става невъзможен. А политическия произвол е гарантиран. В това е простата тайна на европейското икономическо чудо.

Естествено за нас такова хармонизиране е пагубно. Нашият корпоративен данък е 10 на сто, унгарския е 9, в Северна Ирландия - 12,5. И с причина. За нас е изключително важно да капиталообразуваме в бързи темпове - да имаме инвестиции в машини и технологии, а оттам и растеж. Да повишаваме производителността си. Просто тръгваме от ниска база и трябва да догонваме тепърва. Така както са растели големите днес през Индустриалната революция (18-19-ти век) и началото на 20-ти век. А данъците и пречките пред индустрията и предприемачите тогава там са били ниски. Декапитализирането и разгула се случва едва сега, но защото могат да си позволят.

Страните с ниски данъци като България са под атака. САЩ и ЕС работят в посока през това лято в ОИСР да се постигне консенсус по налагане на глобална минимална ставка на корпоративния данък от 21 нас сто.Това посочва в анализ за Novini.bg икономистът от Съвета по икономически и публични политики Кузман Илиев.

Целта: да няма “данъчен дъмпинг”. Страни с по-ниски данъци, да не могат да привличат инвестиции и капитали от такива с по-високи нива на облагане, правейки им, видите ли, “нелоялна” конкуренция. САЩ предлагат, а ЕС залага. Бюрокрация и правителства са в екстаз.

В тази ситуация гладът за ресурс от правителствата става глобален. Данъкоплатците трябва да плащат спешно сметката. То и сега корпоративният данък на Франция и Германия варира около 30 на сто. А от 2011-та година ЕС се опитва да удари малките и непослушните като нас с “хармонизиране” на данъчната основа, а вече окончателно и с данъчната ставка. “Хармонизиране”, тоест изравняване, но винаги в посока нагоре. И за наша сметка.

Междувременно, новият управител на Белия дом активира два мегапакета от стимули за 4 трилиона долара - 2 за пандемията плюс още 2 за инфраструктура, а така американският дълг изхвърча и над психологическите 30 трилиона долара или 110 процента от БВП. Подобен дългов шок удари и Италия - дълг 155 %, Франция близо 120 процента спрямо БВП. Математически неизплатими нива.

Още с идването си на власт Байдън обяви, че вдига всички данъци вътре в САЩ, а корпоративния данък от 21 процента при Тръмп, изхвърча на 28 на сто. Припомняме, че предния американски президент смъкна данъка върху печалбата от 35 (ефективно 39) на сегашните 21.

По принцип в условията на криза да наказваш инвестициите е безумие, за което “развитите” западни икономики ще платят скъпа цена. Днес предприемачите и средната класа трябва да стимулирани да инвестират, а спестяванията да не се наказват каквото по същество е вдигане на преки данъци. Причината е егоистичният политически интерес и колосалните дългове на социалната държава на Запад, който обещаваше благоденствие на кредит.