Как марсоходът на НАСА се озова в кратер, кръстен на босненско село

Когато роувърът "Пърсивиърънс" на НАСА кацна на Марс, целият свят научи за едно босненско село. Защото той докосна повърхността на Червената планета на 18 февруари тази година в кратера, кръстен на село Йезеро в Босна и Херцеговина.

Хеликоптер на НАСА ще полети на Марс

Екзопланетната система, определена за България, е WASP-21, разположена в съзвездието Пегас на разстояние около 850 светлинни години от Земята.

Когато през 2019 г. МАС чества 100-годишния си юбилей, организира и глобалния проект "Дайте име на екзосвят" с участието на над 780 000 души от 110 страни.

На 25 април 2012 г. апаратът "Марс Одисей" на НАСА също заснема кратера Дулово със своята камера THEMIS VIS в условни цветове, за да бъдат проучени по-добре фините вариации във височината на терена в района, каза Маркишки.

Широкият 45 километра кратер на Марс е наречен така, защото някога е бил езеро, подобно на босненското село, чието име означава "езеро".

"В тази категория попада и кратерът, станал известен с кацането на сондата "Пърсивиърънс". Той получава името на малко село от Босна и Херцеговина още през 2007 г. Счита се, че преди милиони години кратерът е приютявал делтата на река", казва българската специалистка.

Тя подчертава, че има точен алгоритъм за даване на имена - след получаване на първоначалните изображения обикновено се задава тематика на имената на образуванията и най-изявените от тях получават названия от членовете на съответната проблемна група. При получаване на изображения с по-висока резолюция се приемат предложения от изследователи и дори от широката общественост.

"Долината Арда е с координати 20 градуса 36'S и 32градуса 23' W, кратерът Дулово е с координати 03 градуса 39'N и 275градуса 30' W. И двата обекта са далеч от посетения от марсохода кратер Йезеро, чиито координати са 18 градуса 40'N и 77 градуса 58' E", посочи за БТА Пенчо Маркишки от катедра "Астрономия" във Физическия факултет на Софийски университет "Св.Климент Охридски" и от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория на БАН.

"Звездата е жълто джудже с размери и маса, много близки до тези на Слънцето. Планетата е от типа на газовите гиганти - подобна на Юпитер, но с около три пъти по-малка маса, и е разположена много по-близо до звездата си, отколкото Меркурий е отдалечен от Слънцето. Звездата получи името Тангра - върховно небесно божество-сила, което древните прабългари са почитали, а екзопланетата бе наречена Бендида - великата богиня-майка на траките, почитана като покровителка на семейството и владетелка на живата природа", каза българската изследователка.

Тя не изключва вероятността Арда или Дулово да се окажат подходящи за някоя бъдеща мисия до Марс.

"На всяка страна се предостави възможност на конкурсен принцип да даде име на специално подбрана планета извън Слънчевата система - екзопланета и нейната звезда и да зададе обща тема за откритите в системата обекти в бъдеще", разказа д-р Славчева-Михова, която е и председател на националния комитет на кампанията "Дайте име на екзосвят". Кампанията е посрещната с голям интерес, добави тя.

За кратера Дулово, който е с диаметър 18.8 км, той казва, че поне два пъти е изследван от космически апарати на орбита около Червената планета. "На 2 януари 2007 г. апаратът "Марс рикънисънс орбитър" на НАСА заснема района на кратера със своя спектрометър CRISM и с камерата си CTX. Целта е да се определи минералният състав на повърхностните слоеве, както и да се проучат детайли от някогашната динамика в тях, довела до оформянето на днешният вид на района.

Местните власти бяха официално информирани, че бъдещата мисия на НАСА до Червената планета ще се насочи към кратера Йезеро, произнасян в САЩ "Джезеро". През септември 2019 г. посланикът на САЩ в Босна и Херцеговина Ерик Нелсън връчи на кметицата на селото Снежана Ружичич писмо от директора на програмата на НАСА за изследване на Марс Джеймс Уотзин, изтъкващо връзката на селото с Червената планета.

С годините се създават работни групи и специфични изисквания за имена на различните обекти и образувания по тях", каза д-р Славчева-Михова. Тя поясни, че големите кратери на Марс (приблизително 50 км и по-големи) се наричат на учени, особено на такива, допринесли за изучаването на планетата, на писатели и др. За названия на кратери, по-малки от 50 км, се избират имена на населени места с не повече от 100 000 жители.

След одобрение на имената от проблемната група те се предават на Работната група по номенклатура на планетарни системи и след положително гласуване от тази група името се счита за официално одобрено от МАС, казва д-р Славчева-Михова.
На марсианската повърхност има и зони с български имена - кратерът Дулово и долината Арда. Името на кратера е одобрено през 2006 г., а на марсианската долина - през 1976 г., уточни тя.

Тъкмо Международният астрономически съюз (МАС) е отговорен за именуването на космическите обекти, включително на топонимите на Марс. "МАС е най-голямата астрономическа организация в света и е отговорен за даване на официални имена на небесните тела. Още на първата генерална асамблея на Съюза в Рим през 1922 г. са приети стандартните обозначения на съзвездията.