На изборната сергия пак туриха еднакви яйца!

Как се прави предизборна кампания в наложена изолация и 10-дневен локдаун? На какво ще заложат партиите в този период - на агресивна пропаганда в социалните мрежи, в медиите, телевизиите или ще изберат други, нестандартни подходи? Също така - повече мажоритарно или повече партийно е вече гласуването у нас и защо? Представителни ли ще са тези избори или напротив и доколко ще е легитимно управлението на държавата ни, което те ще излъчат? Защо при толкова много партии, все още има хора с избирателни права, които не намират своето представителство?
По тези и други важни теми, разговарям с известния социолог Юрий Асланов, управител на агенция "Афис".

Ако наистина гласуват 30% от българите, то това означава, че победителят ще вземе едва 10-12 на сто от гласовете им. Ще бъде трудно да се направи и комбинация за излъчване и на парламентарно мнозинство, и на правителство. От миналото лято ние сме в постоянна турбулентна политическа криза и тя няма да спре с изборите, ще продължи.
Водещото събитие, което ще определя нагласите в една или друга посока, това ще е продължаващата пандемия, която насажда всякакви страхове.

Никой няма опит в правенето на кампания в условията на изолация и локдаун, заради заразата. И това не е само в България, а и в други държави, където гласуваха както м.г., така и в началото на 2021 г. От резултатите там следва извода, че ни очаква по-ниска избирателна активност, но едва ли някой може да определи с точност от сега колко ще е. Всички прогнози затова могат да се окажат или еднакво верни, или еднакво погрешни. Така се случи м.г. в Румъния, където прогнозите тотално се разминаха с действителността, в Холандия пак стана така, в Гърция, в Германия. Различно бе само на вота в САЩ, където пък се демонстрира нетипично висока активност.
Ако допуснем, че хората, до които ние с нашите анкетни инструменти можем да стигнем, са не повече от 5,5 млн.души, които живеят тук, и регистрираме прогнозна активност около 40%, то при преизчисляване на данните тя може да падне с близо 10 на сто.

През последните петнайсетина години тя е над 50 на сто. Ако наистина на 4 април се окаже, че само 30 на сто от избирателите отидат до урните, то това означава, че ще са гласували едва 2,5-2,7 млн.граждани. Това по същество затруднява и прогнозирането на резултата. По принцип ниската активност дава предимства на по-големите партии с по-мобилизирани и твърди ядра. Но при съвсем ниска деятелност, предимства ще имат и някои от по-малките партии. Типичен случай е ВМРО, която е малка партия, но пък има свръх мобилизирано ядро. И при много ниска интензивност, те може да получат активност. Такъв пример сме виждали по време на последните избори за ЕП, когато енергичността също беше много ниска и те получиха дори два мандата.

поради липса на опит у партиите в такива условия да се готвят за гласоподаване. Кампанията ще мине основно през медиите и социалните мрежи. Но онези организации, които традиционно са свикнали да правят структурна кампания със срещи и масови мероприятия с хора, ще трябва да се пренастроят. Обаче моите впечатления са, че не успяват да го направят, не им се получава връзката с избирателите в така сложените, променени условия. По тези причини, аз мисля, че не можем да говорим за кампания до този момент. Да вземем излъчваното по телевизиите, което се радва на изключително хилав интерес, слаба гледаемост. Т.е. то не стига до масовата публика. А това, което върви из социалните мрежи пък е противоречиво, объркано, негативно, спорно като ефективност. Кампанията прилича на празен супермаркет с голи рафтове, по които тук там има поставени яйца, ама те са все еднакви. Избирателят трудно може да се ориентира, освен от лични впечатления или на свои близки и познати.

само не повече от 1/5 от хората у нас не се информират, чрез своите мобилни телефони и интернет. По свързаност страната ни е на второ място в ЕС и на 4-то място в света. 93% от пълнолетното население с избирателни права има абонамент за мобилни услуги, а от тях само 10 на сто не ползват смартфони с интернет. Проблемът на социалните мрежи и интернет въобще е, че там ние наблюдаваме един хаотичен сблъсък между участниците в предизборната надпревара. Посланията, които кандидатите се опитват да пращат, са много разнопосочни и объркващи. Трудно е да се правят прогнози за кампания, която се прави по този начин. В крайна сметка основният канал за информираност на гражданите, си остават телевизиите. Ама те, както вече казах, проявяват слаб интерес към този ефир. Впрочем в този контекст, ГЕРБ чрез своето правителство, има предимство пред останалите партии - министрите им постоянно са в телевизионните предавания.

у нас от над 15 години насам. На преден план са личностите, предимно лидерите на партиите, а назад отиват програмите и идейните платформи. Когато гласуват за ГЕРБ, хората имат предвид Бойко Борисов, за БСП - Корнелия Нинова, а за ИТН - Слави Трифонов и т.н. Т.е. вотът у нас е мажоритарен отдавна. Избирателят е мотивиран в своя избор от отношението си към определена личност и обикновено това е лидерът на дадена партия. По тази причина и имената в листите, около които се създават толкова емоции, нямат никакво значение.
Има възможност да се гласува и преференциално, но законодателят до такава степен обезсмисли този прийом с тези високи прагове, че и това остава без значение, без разместване на листите, защото вече и няма възможност да се реализира онзи познат прийом, наречен "15/15".
Какъвто и да е резултатът от вота, той