Москва дава над 10 млн. долара за камери за разпознаване на лица в метрото

"Комерсант" уточнява, че градските власти на Москва са отпуснали още 932 милиона рубли (над 12,6 млн. долара) за разширяване на тази система.

В сряда руският президент Владимир Путин подписа набор от законопроекти, увеличаващи глобите за протестиращите и платформите в социалните медии.

Говорител на московското метро увери пред "Интерфакс", че новите камери нямало да се използват за проследяване на конкретни лица.

Комерсант съобщи, че градската метросистема вече има 5000 работещи камери за разпознаване на лица в метросистемата през 2020 г.

Миналата година московски съд отхвърли иск на виден опозиционен активист, който твърди, че системата за разпознаване на лица в града се използва незаконно, за да идентифицира нея и нейните поддръжници без съгласие.

През последните години руската столица Москва разви огромна мрежа от около 100 000 камери за разпознаване на лица, предизвиквайки опасения у правозащитниците заради държавното наблюдение.

След протестите, при които тази есен бяха задържани и преди парламентарните избори около 11 500 души, Русия предприема мерки за потушаване на несъгласието.

Те също така ще могат да проследяват бързи движения и да забелязват "безделници".

Властите в Москва са отпуснали повече от 10 млн. долара за закупуване и монтиране в метрото на града камери с висока разделителна способност, които могат да разпознават лица и да проследяват бързи движения, информира "Франс прес", цитирайки руските медии.

По-рано този месец неназован служител на реда заяви пред държавната агенция ТАСС, че камерите за разпознаване на лица са били използвани за идентифициране и задържане на редовни протестиращи преди митингите, избухнали в подкрепа на Навални тази година.

Според търг на правителствения сайт за обществени поръчки властите ще закупят камери за видеонаблюдение, които да бъдат монтирани на 85 метростанции, които ще могат да фокусират автоматично, да снимат с висока разделителна способност и да разпознават лица.

Тези опасения бяха засилени след протестите през януари и началото на февруари във връзка с хвърлянето в затвора на критика на Кремъл Алексей Навални, след като демонстранти и активисти заявиха, че полицията е проследила хората, присъстващи на митингите, използвайки технологията за разпознаване на лица.