Израелският портал Ynet, позоваващ се източници, близки до високопоставени полски политици, информира, че председателят на управляващата партия в Полша "Право и справедливост" (ПиС) Ярослав Качински планира да уреди кризата в полско-израелските отношения. По данни на онлайн изданието водачът на ПиС иска външният министър на Израел Габи Ашкенази да направи посещение в Полша, предава БТА.
Именно темата за Втората световна предизвика през януари 2018 г. сериозна криза в полско-израелските отношения, когато, според текст от полския портал Kresy, "рязката атака на израелски политици срещу Полша" прерасна "в кампания от клевети срещу поляците, хвърлила върху страната ни съвместна (с нацистите, б. а.) отговорност за Холокоста. Полша бе очернена от премиера на Израел Бенямин Нетаняху, лидера на най-голямата опозиционна партия Яир Лапид и от някои министри. Посланикът на Израел в Полша Анна Азари (. . .) настоя потомците на бившите собственици да получат пълно обезщетение за стойността на недвижимите им имоти отпреди войната".
Но какво всъщност иска Варшава от Израел? Двете страни са твърде далеч една от друга, за да имат общи геополитически интереси. В крайна сметка дневният ред на полско-израелските връзки съдържа повече конфликтен, отколкото градивен потенциал. Остава проблем оценката за участието на поляци в гоненията срещу евреите през Втората световна война, когато Полша, окупирана от Германия, не съществува като държава. Отгоре се наслоява и въпросът за обезщетенията, които Варшава да плати заради присвоеното имущество на полски евреи. И в случая се налага Полша да обсъжда нещата не само с Израел, но и със САЩ.
Оттогава полско-израелските отношения остават прохладни, което е пречка на първо място за Варшава. Израел показа например какво може, когато през февруари 2019 г. разцепи Вишеградската група, в която Полша членува наред с Унгария, Чехия и Словакия. Веднага щом Нетаняху, говорейки публично за Холокоста, спомена за полски антисемитизъм, полската делегация отказа да замине за Ерусалим, където бе насрочена среща на върха на Вишеградската група. Наложи се проявата да бъде отменена; за Израел обаче отпътува премиерът на Унгария Виктор Орбан и говори там за значението на борбата с антисемитизма в Европа.
Разковничето може би е другаде. Израел знае как да подбира ключета към сърцата на американското и на руското ръководство, без да разваля диалога както с едните, така и с другите. Ето какво е нужно днес на Варшава. Тя се чувстваше комфортно през управлението на Тръмп, но с идването на администрацията на президента Джо Байдън полската управляваща партия стъпи в неизвестни и неясни води. В известен смисъл това сближава Полша с Израел, който също се сдоби с нееднозначен партньор във Вашингтон.
Според полски събеседници на Ynet днес Варшава би желала принципно да промени и разшири дневния ред на отношенията между двете страни - краят "на кризата трябва да се отбележи с по-тясно сътрудничество в сфери като икономиката, здравеопазването, енергетиката и науката". Но тъкмо това създава основната интрига. Защото мащабни проекти от този род изискват голяма предварителна подготовка, дискусии между множество политици, предприемачи и експерти, което няма как да остане в тайна. А през последните години печатът, най-малкото в Полша, не съобщи за нищо подобно.
Това налага усещането, че Варшава преследва други цели. Пък и самият Ярослав Качински не е от рутинните фигури в полската външна политика. Той е стратег, срещите му с чуждестранни лидери са редки, но хващат място. Освен това в Израел скоро - на 23 март, предстоят извънредни парламентарни избори и резултатът им може да доведе до смяна на кабинета. С оглед този фактор едва ли някой би гарантирал, че договореностите за уреждане на кризата в полско-израелските отношения, които да бъдат издигнати на по-високо равнище, задължително ще бъдат спазени.
Ще припомним, че през май 2018 г. президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа закон Номер 447 "Правосъдие за оцелелите, неполучили обезщетения". Там ставаше дума за собствеността на онези, които са умрели, без да оставят наследници, което засяга по-специално евреите, убити от нацистите по време на Холокоста. Законът събуди големи тревоги в Полша и сред полската общност в САЩ. Днес страстите леко са постихнали, но въпросът все още е болезнен за полското общество.
Не е изключено, че при това положение ПиС, първо, би желала да обедини усилия с Израел или да си гарантира подкрепата му в търсенето на нови подходи към американците. И второ, доколкото Израел поддържа доверителни контакти с Москва, за Качински израелските политици може да представляват интерес като надеждни дипломатически посредници, които не биха допуснали нещо да изтече, предавайки едно или друго послание на Кремъл. Прочее, ако днешният външен министър на Израел все пак посети Полша до 23 март, престоят му в страната и преговорите с полското ръководство ще дадат много поводи за размисъл.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)