Прекрасният нов свят

В моите младежки години в училище се учеше един предмет Обществознание. Това в своята същност беше някаква каша от комунистически идеали, разбъркани с изопачена и лошо систематизирана философия. Комунизъм, но за начинаещи.

Нужно ли е това да се повтаря? Очевидно е, че системата не работи. Но розовите активисти са като розови парни валяци. Тътрят се в посоката, очертана от розовото бъдеще и мачкат.

Обществознанието бе учебен предмет, в който се изучаваха клишета,

Не трябва да се говори за теории на конспирациите. Вече всичко е практика. Ежедневна практика. Денонощна практика. И физическа и виртуална.

Умни деца бяхме. Всички получавахме петици и шестици за малоумията, които излизаха от устите ни. След часа се хилехме кой каква простотия е казал и дори имаше нещо като

Не ми се ще да си пускам момчето на училище, където да му мътят главата с розови вулви и целуващи се чичовци? Това е само един аспект от новото нормално, защо по дяволите е нужно това на едно дете? Очаквате то да стане по-толерантно, защото това няма да се случи. Ще стане по-счупено, ако разбирате какво искам да кажа.

Още си спомням някои – „Развален кинескоп в телевизора на социализма.“ „Червей в кацата със социалистическо сирене.“ „Цирей на темето на комунизма…“ Резултатът беше, че никой от нас, децата, не заобича партията след всичко това. Да не говорим, че никой не повярва на малоумията, за които получавахме отлични бележки.

заради изказвания в полза на науката. Бяха обявени за говорители на омразата. Изкуствата също абдикираха. Топ писателка беше заклеймена, заради твърдението че само жените менструират. А ние, анонимните, всекидневно биваме рестриктирани от няколкото социални мрежи, които вече притежават монополът върху спомените ни. И те ни трият. В началото за по ден два, а после и завинаги.
Разбира се, че ще ни подчинят. Бавно и методично ще смачкат всеки аргумент къде с рестрикции, къде с финансова принуда, къде с ограничения. Вече става.

насърчаваше се говоренето на назубрени глупости и винаги, когато някой се опитваше да зададе логичен въпрос, се водеше при директора. Намаленото поведение беше най-малкото наказание. Затова ние плещехме глупости до побъркване, защото знаехме, че ако не ги плещим ще ни намалят поведението, а с намалено поведение нямаш право да кандидатстваш във ВУЗ. Отиваш да бачкаш в Кремиковци и след десет години си постоянен пациент на белодробния диспансер. Хайде сега, като притежаваш силна логическа мисъл, да видим какво ще направиш? Ще разсъждаваш ли или ще се подчиняваш?