Партията на Цветанов представя предложенията в сектор "Политики към българите в чужбина"

Предложенията, с които ПП „Републиканци за България“ излиза и ще работи са:

През следващите седмици експертите на ПП „Републиканци за България“ ще представят всички секторни политики, върху които ще работят занапред, съобщават от пресцентъра на партията.

ПП „Републиканци за България“ стартира серия от уебинари, на които представя различните секторни политики, които ще залегнат в предизборната програма на партията.

България трябва да използва активно политическия, икономически, социален и професионален потенциал на българите зад граница. Затова е необходимо да изработим ясни и работещи механизми за включването им в обществено-политическия живот в страната. Това е възможно най-вече чрез създаване на сигурна и надеждна възможност за гласуване първоначално по пощата, а в последствие и по електронен път.

В момента съществува една голяма несправедливост в българската конституция. Според нея лицата с двойно гражданство нямат право да се кандидатират за народни представители в българския парламент. Вследствие на тази разпоредба, се получава парадокс – 40-годишен човек, който е роден и 35 години е живял в България и от 5 години има и американско гражданство, има право да се кандидатира за американския Сенат, но не и за българското Народно събрание. Смятаме, че чл. 65 от Конституцията дискриминира голяма част от българските граждани и настояваме той да бъде променен, защото в настоящия си вид допринася за изчезването на българската нация.

В представянето се включиха и Александър Николов - възпитаник на Американския университет в България и на Институт „Джон Ф. Кенеди“ - Берлин, работи в сферата на маркетинга и комуникацията, Димитър Георгиев - възпитаник на университета Джордж Таун, както и на правния факултет на Американския университет във Вашингтон, както и редица други българи зад граница - Надя Танова и доц. Иван Иванов от Сисинати, Станислав Станимиров от Чикаго и редица други наши съграждани.

В рамките на Вазов институт ще бъде изградена и дигитална платформа за обучение. Чрез нея ще дадем възможност на българите в чужбина да изучават майчиния си език, да запазят своята идентичност и да засилят връзката си с родината. Платформата първоначално ще осигурява курсове по български език на всички нива, а на по-късен етап към нея могат да бъдат добавени и други дисциплини като История на България, География на България и др. В края на онлайн обучението се издават сертификати, които се признават от българските институции при кандидатстване за българско гражданство.

Вазов институт ще има за цел да работи за съхраняването, развитието и популяризирането на българския език и култура в чужбина. Той ще бъде създаден по вече утвърдения и изпитан във времето модел на работа на институтите Гьоте и Сервантес и ще работи в тясно сътруднитество с бъдещото Министерство на българите в чужбина и културно-информационните центрове на страната.

Всяка година сънародниците ни от чужбина изпращат в България над 1 млрд. евро. Ние смятаме, че е редно да върнем обратно към тях поне 1% от тези средства. Затова предлагаме да бъде създаден държавен фонд, който ежегодно да финансира малки проекти (до 25 000 евро) на българите зад граница на обща стойност от поне 10 млн. евро. По този начин ще допринесем за подобряването на имиджа на страната ни и за засилване на връзката с нашите сънародници.

Експерти от сектор „Политики към българите в чужбина“изготвиха предложенията, които са сведени до единадесет. Представянето им бе направено от координатора на сектор „Политики към българите в чужбина“ Иван Анчев - бивш генерален консул на България в Чикаго и член на Изпълнителния съвет на партията, Георги Пандуров - роден в Кьолн, Германия, в семейство на оперни певци. Той е от българите зад граница, които са решили да се завърнат в България и да се реализират професионално тук. Съосновател е на IT-компания.

Извън границите на България живеят над 2 млн. наши сънародници. Те са важен национален капитал, който трябва да бъде използван за бъдещото ни развитие в икономически, политически и социалнен план. Важно е обаче да започнем да водим проактивна политика спрямо тях. Това е възможно само чрез създаването на Министерство на българите в чужбина, което да събере на едно място всички необходими за целта държавни ресурси и да е изразител на политическата воля на държавата да приобщи тези хора. Министърът ще разполага и със законодателна инициатива, за да проведе ключовите за българската общност зад граница реформи.

Обществените съвети на българите, живеещи извън Република България ще функционират като консултативни органи на обществени начала към дипломатическите и консулските представителства (ДКП) на Република България в чужбина. Чрез тях ще се подобри връзката между официалните представители на държавата в съответната страна и българската диаспора.

ПП „Републиканци за България“ ще работи с всички български общности зад граница, без разграничения между т.нар. традиционни (исторически) общности и нови имигрантски общности, с еднакво по размер и характер държавно отношение към тях. Предвиждаме разкриване на нови културно – информационни центрове в най-големите нови български общности по света.

Предвиждаме да подобрим значително сега съществуващата система за административно-консулски услуги. Това е възможно да бъде постигнато единствено чрез дигитализация. Така максимален брой административни услуги за българите в чужбина в т.ч. и на общинско равнище в България (като регистриране на брак, новородено дете и други) ще бъдат достъпни по електронен път.

Предвиждаме създаването на 32 МИР – Чужбина, чрез който българите зад граница биха могли да избират свои народни представители в българския парламент. По този начин те ще бъдат свързани със социално-икономическите процеси в страната, ще получат реално политическо представителство и ще имат възможност да поставят по-ефективно проблемите си пред българските институции.

Работим за засилване на връзката на българите в чужбина с консулските ни представителства. За целта предвиждаме да създадем възможност за редовни консулски посещения в най-големите български общности зад ганица. Срещите ще бъдат организирани по предварително изготвен и публично обявен график.