Преди 90 години врати отваря първият музей, посветен на Васил Левски

Експонатите, с които разполага музеят, обикновено са дарения от ловешки търговци и кръчмари. Йовева обясни още, че в Къкринското ханче са снимани през годините сцени от филми.

Левски е откаран най-напред в Ловеч, а след това в Търново, където вече разпознават кого са заловили, и оттам - за София, стигайки се до присъдата му.

По думите й, тази година има малък спад на посещенията заради коронавируса и противоепидемичните мерки, тъй като няма групи от туристи и пенсионери. Индивидуални посетители идват от цяла България, най-вече от Черноморието.

Последният по-голям ремонт на хана е правен в края на 80-те години - 1989 г., и се доближава максимално до скицата на д-р Стоянов.

"Има доста трудности по събирането на експонатите. Тук се съхраняват, не може да се каже автентични, но доста стари експонати, свързани с начина, по който са изглеждали хановете навремето. В музея има четири помещения. Първото е кръчмата, след това е стаята за спане, зимник и конюшня. В миналото, при старата сграда, конюшнята е била като навес, прикрепен към хана, а в момента е затворена. Наподобява обстановката на хановете по това време - малките крайпътни мотели", разказа Йовева. В зимника ханджията е държал продуктите за посрещане на пътниците. Виждат се старите съдове - глинени и дървени гърнета, стомни, делви, каци, бурета, най-необходимите неща за ядене - картофи, царевица, боб; конюшнята, яхърът, яслите, където са връзвали конете; в друг ъгъл е имало казан за варене на ракия.

"След Освобождението, в края на века, избухва пожар и я доунищожава, остават само основите. През 1901 г. тук, заедно с Никола Цвятков, идва д-р Параскев Стоянов, който по това време работи в ловешката болница. По указания на Никола Цвятков, д-р Стоянов прави архитектурна скица на основите на хана, благодарение на която по-късно и самата сграда е възстановена. На 26 декември двамата отново идват и поставят паметната плоча, която в момента е вградена в сградата на фасадата, за да се знае къде е било мястото на стария хан", заяви Йовева. След това сградата е оставена в забвение и започва да се руши. По-късно мястото е отчуждено. На него се построява двуетажна къща и едва през 1924 г. е създаден Комитет за възобновяване на къщата-паметник на Васил Левски в село Къкрина. Инициатор и председател е д-р Никола Сяров.

Тази година се навършват 90 години от създаването на първия музей, посветен на Васил Левски - "Къкринско ханче". Традиционно, на 19 февруари, когато се отбелязва годишнина от гибелта на Апостола, мястото, където е заловен от турски заптиета, се изпълва с политици, представители на институции и граждани, дошли да отдадат почит. Единствен "свидел" на събитията от 27 декември 1872 г. е вековният бряст в двора на хана в ловешкото село Къкрина, разказва екскурзоводът на музея "Къкринско ханче" Юлия Йовева, предаде БТА.

Започват много усилия по събирането на средства за възстановяването на сградата. На 11 април 1926 г. е положен основният камък, като това може да се види в съвременната експозиция на автентична снимка. Откриването на музея става на 10 май 1931 година. Отбелязано е тържествено. Събитието е запечатано и на кинолента "В памет на Апостола", която също може да се проследи в настоящата експозиция, посочи екскурзоводът.

На 19 февруари дворът на Къкринското ханче отново ще се изпълни с посетители. От 11.00 ч. ще започне поклонението пред паметника на Васил Левски, с участието на ученици и официални лица. Венци и цветя ще поднесат представители на институции, както и граждани.

Обиколката на музея започва с кръчмата на хана, където Левски и Никола Цвятков влизат първо, поздравяват хората, насядали по масите, и ханджията Христо Цонев - Латинеца, им прави знак да преминат в другата стая, за да не се набиват на очи, тъй като вече са го издирвали доста усилено, разказа екскурзоводът. След това са влезли в стаята за спане.

По думите й, за пръв път името за Къкринското ханче се споменава при работата на Извънредната комисия в София по време на разпита на Христо Цонев - Латинеца, който е заявил, че е наел хана няколко месеца преди залавянето на Левски. След като залавят Апостола, сградата е изоставена, ханджията не се завръща, и тя започва да се руши.

През 1963 г. в двора, преди настоящия паметник, е имало барелеф, който днес е на каменното табло отстрани на музея. Десет години по-късно е изграден настоящият барелеф от проф. Величко Минеков във връзка с отбелязването на 100-годишнината от смъртта на Апостола.

Преминава през зимника, конюшнята и оттам излиза на двора. Тръгва да бяга през плета, като прави опит да го премине, но отзад има три заптиета, които се нахвърлят срещу него. Той се отскубва, стреля срещу тях, ранява едното заптие в ръката. Чувайки гърмежа, останалите заптиета, които са наоколо, идват и раняват Левски сериозно. На мястото, където е ранен, има паметна плоча зад плета", разказа екскурзоводът.

Тя разказа още, че през петдесетте години мястото е обявено за "предателско". Това е заради новата власт, която идва след 9 септември, защото се лансира темата за предателството и, по-скоро, - за вината на църквата. След провеждането на обществена дискусия в края на 50-те години отново е отворен като музей, но в началото е само филиал на Ловешкия музей "Васил Левски", а по-късно става и самостоятелен.