И сега какво? Ще я плюем ли Мария Бакалова или няма да я плюем?

„Ние никога няма да слезем дотам да имаме стадиони с публика“, казва Добчев.

… и след това НО щяхме да разберем, че всъщност май въобще не се радва.

Getty Images/Булфото (архив)/ Колаж: Novini.bg

… по същото време другият режисьор – Саша Барон Коен – се скъсва да я рекламира и прави всичко по силите си да отреже всички препятствия по пътя на Мария за световната сцена и кариера.

Първо, господин Иван Добчев, според мен, трябва да е благодарен на Мария Бакалова цял живот, че въобще българите му чуха името и разбраха, че съществува.

Ако не се казваше Саша Коен, а Сашо Коев примерно.

Ама, разбира се. Аз пък никога няма да сляза дотам, че да се оставя Скарлет Йохансон да ми стане гадже!

В същото време, когато гледам дори по-семпли в кариерата си холивудски актьори, от някой ситком, да речем – наблюдавам как могат само с лицето си, с мимика от половин секунда да предадат толкова в ролята си, че да забравя, че гледам актьори.

Добре, че Коен е Саша, а не Сашо.

Не… сериозно – не мога да спра да се смея.

Неразбрани гении са, а не кресльовци.

Отварям значи аз интервюто и още от секунда първа ме посреща ТОЧНО това, което очаквах да видя – фотография, тип портретна, на човек, който изглежда замислен, изморен и подут от философски размисли, държи цигара на фона на Самюъл Бекет.

Още не мога да спра да се смея.

Сега Добчев ни разказа, че ученичката му Мария Бакалова била една такава… върти и суче да ни каже, че е к*рв@ в поведението си, все на евтини жени я избивало да играе и само това си можела. Може, може… кой знае?

Той е водещият в този филм, но нейната слава (в момента) го изпревари, защото е ново лице, интересна е и т.н. Представяте ли си, ако беше беге звезда Саша Коен, какво щеше да настане, като го изпревари една жена, че и неизвестна при това, и млада?!?!?!?!?!?!

Щеше да каже, че много се радва за нея, НО…

някой истински артиС започне през цигарен дим да ми обяснява, че истинският театър в България си остава неразбран. Че кресльовците с некоординираните движения по българските сцени са мерило.

Блатечки, например, става най-популярен през месеца, в който връчват Оскарите в Холивуд. Не… за непросветената публика: НЕ защото има нещо общо с Оскарите или Холивуд, а защото продуценти с чувство за хумор го канят по предаванията им, за да разказва на публиката как на Лейди Гага ѝ е еди-къв-си задника и не става за актриса, а пà Хоакин Финикс само се криви и има поне 20 нашенски актьори, които ще изиграят Жокера като него, че и по-добре. Блатечки е онзи с потника, дето пуши. А, сети ли се! Е, той е, да.

Ех, Бакалова, да не беше ходила да се снимаш в Борат 2, да си беше останала тук, да си викаш по родните сцени, да мааш ръце по идея на гениалните режисьори и да си преиграваш старателно. Можеше поне в сериал да хванеш да удариш една роля, а пък рекламите на крем, пастет или тоалетна хартия ти бяха в кърпа вързани. А ти… да предадеш изкуството, че да идеш в тъпия Холивуд, при некадърниците. Пу!

Казва, че ако Мария Бакалова имала по-сериозен опит, най-вероятно нямало да я изберат за Борат. Предпочели я били, защото е напориста и спонтанна. Ама, разбира се, те в продукциите за милиони долари ги избират таман такива, дето за нищо не стават, само защото са напористи.

Нека се опитам обаче да ви преведа думите на Добчев така: Ако имаше по-сериозен опит, тоест – ако се беше задържала ОЩЕ по беге сцените и под сянката на натфизчийте, нямаше да я изберат, да. Нямаше да я изберат и за реклама на сапун дори, защото всичкият ѝ талант щеше да бъде убит и стъпкан от нашенските „гении“ на театъра и киното, режисьори, преподаватели и всякаква подобна сбирщина величия.

То има един тип мъже, дето жените, като не им връзват или пък ако изкарват повече пари от тях, или станат по-успешни в работата си, веднага започват да ги наричат я лесбийки, я урви. Но си мислех, че са понамалели тоя тип мъже с появата на помощни медикаменти, като виаграта. Явно съм преценил грешно.

Аз едно време пушех. Пушех много. Ама много. И въпреки това си спомням, че можех да оставя цигарата за едни 4 секунди, в които да ме снимат. С цигара обаче обичах да се снимам при всяка възможност, когато пропушвах – в пуберските години, щото така изглеждах яко, мъжкарски, голям, обичах и да гледам строго и замислено. Разбирам го човека, искам да кажа. Бунтарско е, все едно не му пука от нищо!

Аз пък да ви разкажа – така и така съм ви хванал за слушатели – едно време играех футбол. Самороден талант, поне едно 4-5 класи над Бербатов. Ходех на проби, таман да започна в едно ОФК, случиха се разни неща, после контузии, после открих другата страна на живота, пропуших, едното доведе до другото. И накрая реших, че аз никога няма да падна толкова ниско, че да играя за Барселона или Ливърпул. Реших да си ритам пред блока от истинска любов към спорта. Аз гледах на футбола, като на високо изкуство. И затова не пожелах да стана милионер в Премиършип или Ла Лига. Можете да питате всичките ми фенове и майка ми. Да ви кажат кой е най-великата десетка на света. Аз, много ясно.

Всеки път, когато някой ме излъже да гледам българска продукция (след като прекарам поне пет минути в размисли: какво, по дяволите правя с живота си!), наблюдавам с недоумение как всички на екрана могат така синхронизирано да изглеждат като фалшиви хора. Не, нямам предвид, че играят фалшиво ролите си, те не могат да ме убедят, че са истински човешки същества. До РОЛИТЕ им дори не мога да стигна да мисля.

И докато учителят на Мария Бакалова се опитва да ни обясни, че тя е една такава двуизмерна в играта си, плоска, филмът е тъп, нищо, че Златен Глобус, нищо, че Оскар… че освен това тя е една такава – типична в играта си, урва, дето се показва еротично, то…

Мисля си: абе, тия наште великите, от високото изкуство, дето ги чуваме само като имат нещо криво за казване по нечий адрес, за някой наистина известен и талантлив; или като си намерят известна половинка от страниците на жълтите медии… те някаква секта ли са? В НАТФИЗ да не им сипват нещо във водата?

Но пък, като прочета интервюто му (онова интервю, да), ми хрумва, че той е от тези „хора на изкуството“, които, колкото и да си мечтаят за много публика (никога не си го признават), понеже не я намират, си съчиняват един монолог за пред света, в който казват, че те за едното високо изкуство го правят и много публика не има трябва. Дет се вика, трима да са, ама ако са качествени – ура! Убеждават и себе си в това (е, имат ли избор?).

Та, разбираме ние от интервюто на Добчев, че Мария Бакалова, която е известна в цял свят и последно беше гост на Елън Дедженерис (а преди това – на всяко голямо шоу в света, докато Добчев, да ме прощавате за невежеството, ако не съм запознат, но ще направя обосновано предположение, че последно е бил на гости на роднини или приятели) играе недобра роля, в недобър филм и той не я бил подготвял за такова нещо.

Че са мерило, мерило са, спор няма, но няма да ви кажа за какво, че ми е неудобно. А Режисьорите ни (ама, Боже, няма толкова голяма буква, с която да го изпиша това)… ехееееей, толкова са високо, че тия сульовци в Холивуд не могат да ги стигнат. И именно заради ТОВА са неразбрани, недооценени и… абе, затова са такива фушляци, а не защото са си фушляци по принцип.

Щеше да ни каже, че тя се слага на мъжете, е еднотипна, избива я на урварлък, щеше пак да вметне, че много се радва все пак за нея. После да продължи, че за нея се говори, че била еднотипна, а може би дори „я пробутват“, а! Да вметне нещо за високото изкуство и да каже как той, като играл еди-коя-си роля, цялата зала му ръкопляскала през 1982 г., ама вече няма такива зали, публики, сцени, пиеси, небето е друго, въздухът се е променил и само урвите успяват в тоя живот.