България не обича децата си!

… но, ако им се плаща за това – всеки шести е готов да го направи.

***

...

Ами за месец? А за година? А колко сте видели досега през живота си?

Атака срещу правата на детето… Прочети го пак. Бавно. Атака срещу правата на детето. На българското дете. И това идва НАЙ-вече откъм „патрЕотите“.

Българите на днешния ден.

И под „България“ разбирам —българите—

Сега ще ви го преведа: седи си Ганьо и псува и плюе по приемните родители: „Тея само пари зѝмат, за да ги гледат тия деца! Кой ги знае кое непео ги храни тия нещастници! Само пари знаят да взимат!“

сега трудно могат да получат закрила, защото фанатиците се намесиха и казаха да не се приемала Стратегията, че тя била маскирала „нещо друго“. Казаха: „Имаме си закони, само трябва да се спазват!“

А сега пак се върнете и прочетете коментарите по-горе.

Вижте това, много е показателно! Изследване на „Тренд“ по поръчка на Националната асоциация за приемна грижа. Оказва се, че 63% от българите НЕ биха станали приемни родители, НО…

За децата на България говоря. А докато българите не обичат децата на родината си, оставят ги да гинат, да бягат, да затъват; и посрещат всичко това с вдигане на рамене…

Знаете ли как изглежда истински труп? При сравнително обикновени причини за настъпване на смъртта, без екстремни наранявания, разчленявания, обгаряне и т.н.?

Знаете ли как изглежда, когато го покажат по телевизията? Естествено, че знаете. Изглежда много сходно с фалшивите филмови трупове.

И той отговаря: „Пари ще има ли? Ако ми платиш, да. Иначе не ме занимавай с глупости“.

Но…

Но, каквито и да са причините, тези ги има.

От обикновения българин до политика и чиновника, българинът не обича децата на България. Може би своите – да, но дотам. Знаете, че мнозина не обичат дори своите, но да не задълбаваме.

От приемна грижа обикновено имат нужда деца, преживели някакво насилие, останали без родители, деца в риск. Български деца, останали на произвола на съдбата.

Помислете за всички случаи на насилие, убийства, садизъм, които видяхте САМО през последната една година, не повече—ЕДНА година. А сега си помислете как всеки един от тези насилници в някакъв момент е написал нещо подобно някъде в интернет.

Разбира се, може да са коментари на „куче, което само лае и не хапе“. Но… спокойно ли ви е?

След това го питат Ганьо: „Ти, господин Големия Патриот, искаш ли да спасиш децата на България?“

Следете внимателно какво се случва в главите на тези, които ходят между вас. Всеки ден. Както електрифицирани шахти ни дебнат—всички нас, всеки ден, навсякъде—така и такива електрифицирани индивиди също ни дебнат отвсякъде, всеки ден.

Това самосъзнание не се ражда, то се създава. То се формира с лъжи, насилие, заплахи, още лъжи и накрая с възвеличаване на насилието. Това обикновено се прави от политически пиявици, които така си създават електорат.

Чрез пасивността на населението. Само да седиш у вас пред телевизора и да викаш: „върнете смъртното наказание!“ не върши никаква работа, освен най-много да се скараш с жена ти, като ти направи забележка да не викаш.

… дотогава „патриотизъм“ си остава само едно предизборно клише, един фалшив етикет на някой подпийнал чичак в кръчмата, който мрази ромите и турците и за да не казва, че е расист, предпочита да се нарича „патриот“, нищо, че му е през $@€§€ за родината.

… ами защото да може всичкото патреот да спи спокойно, че няма да му вземат детето, ако му отпори два шамара утре. Пък тия там – в риск-миск-дрън-дрън, да се оправят, те и без това повечето са от малцинствата, а на патреотите им е през… нали… за малцинствата.

„Запитани при какви условия биха станали приемни родители, българите поставят условие да получават заплата и средства за издръжка на детето от държавата. Това не е необичайно и се потвърждава от поредица от социологически изследвания през годините. Парадокс е, че в публичното пространство основната критика към приемната грижа е получаването на финансово възнаграждение за труда, а в същото време това е и водещ мотив сънародниците ни да станат приемни родители, коментират експертите. Едва 10 на сто от деклариралите желание да станат приемни родители не поставят никакви условия, показват още данните от допитването“.

Е, сладка ли ви е властта, депутатската заплата, ония специалните „бонуси“? Той Ганьо е ясен – каквото му кажете, ще вярва, летящи прасета, че го пръскат с хибриден ковид, ако му кажете, че сте видели, ще ви повярва. Но вие, „народняшки“ псевдо-политици, вие много добре знаете какво правите. Сладко ли ви е? Добре ли спите нощем? Вечерята по-сладка ли ви е? Жените ви по-красиви ли са? Леглата ви по-меки ли са? Виждаме ви, да знаете. Виждаме ви и сте ни ясни. Нищо не е вечно на тоя свят.
...

Ето какво пише още: „Данните потвърждават тенденцията, която се наблюдава в последните години за намаляване на интереса към приемната грижа. Експертите свързват тази тенденция със сериозната атака срещу правата на детето и семейството от различни религиозни и политически общности, както и от фалшивите новини, свързани със закрилата на децата у нас“.

И така – междувременно видели, че тая популистка полюция печели гласове, „народняшките“ партии се надпреварват коя по-гнусно да се сложи на пишман-патриотите и коя повече да залитне към фашизма, че да се хареса на масата. Опитват се и абортите да забранят, и науката вече им бърка в очите, петджито, Холокоста дори отричат, не се спират пред нищо, вървят си към Средновековие, всичко си е точно, и децата на България жертваха, нямат спирачка.

Изглежда различно от труп по телевизията, но някак си—едновременно с това—изглежда и подобно, дори еднакво. Усещането е друго. Особено, ако още се намирате на местопроизшествието или местопрестъплението. Реалността неизбежно те застига. Дори да не го гледаш през цялото време, дори само да се намира близо до теб, усещаш присъствието на трупа.

Може би така съвременният човек е обръгнал и се е потопил в апатия. Новини, смърт, смърт, още смърт, наводнение, обир, самоубийство, край на новините, гледаме прогнозата за времето, после спорта, хоп – филм след това. Филм с трупове в него. Вечерта си минава, доспива ни се. Плачът, страданието, нещастието – те са за роднините на умрелия. Ние гледаме надписите на филма и си лягаме.

Не знам как такива хора заспиват. Не знам как живеят, какво ядат, как си печелят парите, не знам сами ли са или имат жени/мъже до тях в живота, те като тях ли са? Не знам и зад колко от тези профили стоят истински престъпници, извършвали насилие в живота си, не знам колко от тях ще го направят.

По абсолютно същия начин си създадохме „мозъчни мазоли“ по отношение на расизма, загубените деца на България, малцинствата, насилието, зараждащият се фашизъм, смесен с нереална носталгия по соца. Когато живееш във филм на Кустурица, толкова абсурден, всичко ти е през… нали!

Просто, когато гласуваш, трябва да не гласуваш като ядосана бабичка на пазара, която иска да си отмъсти на целия свят и на турците за „онея петстин години“, и на „циганите, че са лоши“, и на цялото земно кълбо, щото ѝ е криво. Политиците, които те нахъсват с омраза, са нефелни, кухи, пълни нули. Това ли си мислиш, че заслужаваш? Такива да те водят? Кресльовци? Дето, попаднали в политиката чрез езика на омразата, не знаят после какво да правят в нея и се забатачват.

Само че после отидоха още по-далеч и разни „народняшки“ партии с крайно-десен уклон решиха и това законодателство, дето го има, да го разкостят и от него дори да извадят текстовете, че да отпадне „Специална закрила на дете в риск“. Тоест ОЩЕ по-трудно да се направи извеждането на дете в риск. Бито, изнасилвано, дете, което има нужда от приемна грижа, ОЩЕ по-трудно да бъде извеждано от семейството, защото…

Сещате ли се? Стратегията за детето била сатанинска, норвежците чакали с конските вагони да ви крадат децата и т.н.? Говореше се, че детето ти, ако ти се ядоса, че не си му купил айфон, щяло да може да се оплаче от тебе и хоп!—социалните да дойдели, да ти го вземат. Не предполагах, че някой може да се върже ЧАК на такава глупост, но – ето! Оказа се, че масово се вързаха.

Тази повтаряемост на образите създава толерантност в мозъците ни към смъртта като към нещо ежедневно. Прави ни „мозъчни мазоли“, ако щете, и не се стряскаме така лесно при вида на смърт по телевизията, пък ако ще и да е истинска—в новините, а не във филмите. Мозъкът е свикнал и има такава връзка: око—мозък.