Деца със специфични потребности – етикиране и стереотипи

“Приблизително осем години работя с деца и младежи със специфични потребности. По стечение на обстоятелствата реших да се преориентирам като сфера на работа, за да мога да съм по-полезен и на други деца, които имат нужда от такава помощ.“

Проф. Дора Лефтерова от Пловдивския университет “Паисий Хилендарски“ коментира темата в “Нашият ден“ по БНР.

Етикирането

Отношенията

Децата с увреждания са преди всичко деца

Диагнозата и промяната

Защо е важно да се замислим, когато детето ни обиди или посегне на някое различно дете, а ние не му направим забележка и не му обясним, че има и такива деца и че те също заслужават да бъдат уважавани.

Образованието и възпитанието не са само учебен процес

Работата в Центъра

“Едно такова предизвикателство преобръща живота на човека и на всички около него. Кара те да преосмислиш ценности и приоритети. Поглеждаш на света от една нова гледна точка. Съобразяваш си една голяма част от целите с диагнозата.“

“Психологията съм избрал много отдавна, още преди да стана родител. Бях се фокусирал върху други части на реализиране в професионалната сфера чрез психологията. Но като се роди Деян, аз и съпругата ми, която впоследствие записа логопедия точно по тази причина, за да може да помагаме по добре и на Деян, и да сме полезни за други деца като него.“

“Те имат нужда от същите неща – да бъдат приети, да бъдат част от групата, от връстниците си. Най-вече имат нужда от други деца. Да бъдат оценени според това, което могат, което имат като потенциал. Заслужават шанса да бъдат опознати. Едно дете, ако дойде да те попита, той защо не ходи, защо е в количка, просто иска да знае причината. И най-вече иска да знае какво може да прави и какво биха могли да правят заедно. Децата не питат, за да обидят, за да наранят или нещо такова. Докато ние, възрастните, имаме вече изградена мрежа от стереотипи и предразсъдъци, които ни пречат.“

“Ученето е един непрекъснат процес и уроците са много. Всеки от нас има някакъв потенциал. Трябва да намери цел и мисия, в които да може да ги оползотвори максимално добре. Нещата зависят от нас, въпреки че има неща, върху които нямаме контрол, и е много важно да ги приемем, за да не ни служат за оправдание“, казва в “Нашият ден“ по БНР Ивайло Апостолов психолог в Центъра от семеен тип за деца и юноши с увреждания в Благоевград и баща на Деян, който е с детска церебрална парализа.

“Склонни сме да слагаме понякога етикет, а той много често е отражение на стереотип. Много важно е да се опитваме да преодоляваме стереотипи. Това не става веднага и само с добро желание, а трябва да се положат и доста усилия. В този план смятам, че е направено доста и то в последните години. Дори и с това, че се работи много по компетентностния подход.“

“Факт е, че пред родителите на деца със специални образователни потребности има много трудности както в областта на образователното, така и в областта на социалното приобщаване. Но не може да се пренебрегне и премълчи фактът, че от онази 2003 г., когато за първи път излезе Наредба за обучение на деца и ученици със специални образователни потребности и с която се стартира интегрираното обучение, досега има много извървян път. И до функциониращата наредба за приобщаващо образование в момента, като нормативна регулация, и в самите регионални центрове за подкрепа на процеса на приобщаващо образование, както и в самите училища.“