Залязва славата на Великотърновско в лозарството и винопроизводството

12.02.21 г., 10:54 ч.

141

„Имаше години на упадък, имало е години на възход. Сухиндол е търгувал със 134 страни. Самите климатични условия и почвите предразполагат за развитието на този поминък. В момента е в застой, както е навсякъде“. „Гордеем се, но това, което беше от времето, сега вече го няма. Няма хора вече и всичко това, което беше преди 20 години, беше страхотно тук“.

„Основното е, че няма изгода от гледането на лозята. В Румъния са 10 пъти по-високи субсидиите. Българските винпроми купуват от там, не купуват от нас. Това вече две-три години се отрази много сериозно. Няма смисъл. Просто за слава и за хоби не се работи. Докато преди 3 години надницата на лозарите беше петнадесетина лева, цената на гроздето беше 90 стотинки - 1лев на качествените сортове, сега надницата на работниците стана 30 лева, а цената на качествени сортове грозде стана 60 стотинки. Нали разбирате, че то просто няма как да се случи“.

31 383 209 лева е държавното подпомагане тази година по шест мерки от Националната програма за лозаро-винарския сектор. До 19 февруари се подават документите по мярката за инвестиции в предприятия. Бюджетът е малко над 9 милиона лева, поясниха за БНР от ДФ „Земеделие“.

4 извънредни мерки бяха осигурени за гроздо и винопроизводителите през миналата година. За първи път гроздопроизводителите можеха да кандидатстват и по мярката de minimis. Заради извънредната ситуация с пандемията бяха разработени две кризисни мерки по Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор. Много от хората в бранша се възползваха, пояснява Станимир Стоянов, председател на Съюза на енолозите в България и производствен директор на сухиндолския винзавод.

60 са гроздопроизводителите в област Велико Търново, които стопанисват общо 7508 декара лозови масиви за винени сортове и още 200 декара за десертно грозде. Такива са били площите преди две десетилетия само в Лясковец. Нови лозя няма, насажденията са стари и с намалено плододаване. Половината от лозовите масиви са в Свищов и се стопанисват от местния винпром, но и там няма новосъздадени лозя, казва агрономът Диляна Караиванова, главен експерт в областната дирекция „Земеделие“ във Велико Търново.

Повече проблеми, отколкото постижения и перспективи за развитие отчитат лозарите и винопроизводителите в област Велико Търново в навечерието на празника Трифон Зарезан. Лозовите масиви в региона драстично са намалели. Младите лозя са едва 30 декара. Добивите на грозде са много ниски. Лозарите не са от големите нарушители по неправомерно усвояване субсидии, посочват от областната дирекция на Държавен фонд „Земеделие“.

Винопроизводителите също пострадаха, защото заведенията не работят, коментира Станимир Стоянов, председател на Съюза на енолозите в България и производствен директор на винарската изба в Сухиндол. „Колкото и да е по-скоро ориентирана към търговията през хипермаркети, липсата на хорека бизнеса неминуемо дава своето отражение, тъй като бизнесът, който е наш клиент, реално не работи. Малко или много със сигурност отражението си го има. При всяка изба е различно, правим анализи, говорим с колеги. При едни е малко по-малко, при други е повече, в зависимост от това кой какви канали е имал развити преди кризата“.

Защо славата на Великотърновския регион като люлка на лозарството и винопроизводството в България залязва?

Лясковец беше национална лозарска гордост, а пенливите вина от местните сортове грозде бяха сред най-търсените. Славата на региона вече е в историята. В общината днес има 780 декара лозя за винени сортове грозде. 550 декара от тях са на обявеното в ликвидация дружество „Лясковски лозя“. Площите намаляха близо четири пъти, казва ликвидаторът на дружеството и дългогодишен производител на грозде и вино Иван Вълчев. За чест и слава няма смисъл да се работи, описва пазарната ситуация той.

От областната дирекция на ДФ „Земеделие“ във Велико Търново през миналата година са направени само четири проверки на лозари. Няма неправомерно усвоени плащания, уточнява директорът Тодор Тодоров.

„Имаше една мярка, която беше резитба на зелено. Гроздопроизводителите имаха възможност да се откажат от продукция и да бъдат субсидирани за това нещо. Имаше и друга мярка, която беше насочена към съхраняване на партиди вина, които стояха и нямаха възможност да бъдат реализирани поради ковид ситуацията. Сухиндол се възползва от тях, бяха добри, по по-скоро за по-големите производители, не за абсолютно всички“.

„Площите са постоянна величина от няколко години. Новосъздадени лозови масиви нямаме през последната година. На територията на Павликени преди две години се създаде един млад масив около 30 декара, тези са все още млади, невстъпили в плододаване винени сортове лозя. Тази стопанска година в областта са набрани 3 508 000 килограма грозде и средният добив за област Велико Търново е 467 килограма от декар, нисък среден добив. Болестите са основната причина, засушаването също оказа влияние и върху лозята. Общо взето и насажденията са старички - това е, може би, което не е маловажно, за да са ниски добивите“.

Лозарите не са от големите нарушители по неправомерно усвояване на субсидии, подчертава директорът на областната дирекция на ДФ „Земеделие“ във Велико Търново Тодор Тодоров. „Големите лозари, които са регистрирани в Агенцията по лозата и виното, които кандидатстват при нас по Националната програма за подкрепа на лозаро-винарския сектор, няма как да си позволят подобни практики, тъй като са строго контролирани, ние сме гарантите за това. Що се отнася до малките лозя, които евентуално някой може да очертае, когато кандидатства за подкрепа, за финансиране, за субсидия предимно по схемата за единно плащане на площ, при тях мога да ви уверя, че ако е имало някъде нарушения, то съответният земеделски производител е бил санкциониран. Този сектор отдавна намалява своите капацитети. Там на практика с намаляването на обемите намаляват и възможностите за извършване на злоупотреби“.

На стара слава лежи и Сухиндол – люлката на българското лозарство и винарство. Тук през 1909 година е създадена първата лозаро-винарска кооперация на Балканския полуостров от Марко Вачков, нарекъл я „Гъмза“ на името на уникалния български сорт грозде. Сухиндол е известен и с това, че вече 151 години местното читалище носи името „Трезвеност“. В силните години в Сухиндол са се отглеждали 13 000 декара лозя, днес са близо десет пъти по-малко и основно са на местния винзавод. Трифон Зарезан е празникът на Сухиндол, но лозарството и винарството не са това, което бяха, коментират местните хора: