СГС отхвърли исковете на Миню Стайков за 30 000 лв. срещу прокуратурата и спецсъда

Софийският градски съд (СГС) отхвърли исковете за 30 000 лева, които подсъдимият бизнесмен Миню Стайков заведе срещу прокуратурата и специализираните съдилища, съобщи lex.bg.

В решението си СГС споделя тези изводи и отхвърля претенциите на прокуратурата и на специализирания съд за нередовност на исковата молба.

„По естеството си тези твърдения са насочени към правилността на съдебните актове, с които са оставяни без уважение исканията на ищеца за изменение на взетата му мярка за неотклонение. Правилността на съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 11 ал.1 от ЗСВ се проверява по реда на инстанционния съдебен контрол в случаите, предвидени по закон. В настоящия случай, по реда на НПК. Не съществува правен ред, по който общите граждански съдилища да осъществяват извънреден, последващ, специален или ad hoc контрол по отношение на актове, постановени по наказателни дела“, пише съдия Чеуз.

„Съдебните състави са се произнесли в рамките на съответното съдебно заседание, след изслушване изявленията на страните. Самите съдебни заседания са провеждани при участие на ищеца. Наведените доводи, които по естеството си касаят правилността на самите актове, по съображенията, изложени вече в настоящото решение не могат да бъдат поставяни под съдебен контрол на настоящия граждански състав“, се казва в решението на СГС, което не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд.

В заключение тя допълва, че дори и да имаше процесуален ред за контрол на актове на наказателния съд от страна на гражданския, в конкретния случай пак щеше да е невъзможно да се прецени разумността на срока за задържане, тъй като защитата на Стайков е представила като доказателства за това само 6 протокола от заседанията в специализираните съдилища.

В исковата молба на Стайков до градския съд се казваше, че след първоначалното му задържане спецсъдилищата механично са потвърждавали най-тежката мярка за неотклонение, в резултат на което той се чувствал безпомощен и е загубил доверие в институциите.

Защитниците му подчертаха тогава, че спецсъдът е нарушил и презумпцията за невиновност на Стайков, като при обсъждането на наличието на обосновано предположение за извършено престъпление няколко пъти е говорил за извършено от него престъпление, а не за предположение.

Собственикът на винпром „Карнобат“ беше задържан на 5 септември 2018 г. и обвинен за данъчни престъпления и организирана престъпна група за незаконно производство на цигари. След 8 месеца той трябваше да бъде освободен, защото изтече максималният срок за задържане в досъдебното производство, но тогава прокуратурата го обвини и за злоупотреба с еврофондове, заради което спецсъдилищата отново го оставиха в ареста. Второто дело вече е и в съдебна фаза, а едва миналата седмица Апелативният спецсъд освободи Стайков под домашен арест.

Специално внимание в исковата молба беше отделено и на това, че тя е насочена и към съдилищата, а не само срещу прокуратурата. Акцентът е свързан с неприложимост на Тълкувателно решение №5 от 2015 г. на Гражданската колегия на ВКС, според което съдилищата са отговорни само при незаконно наложени настаняване за лечение и принудителни медицински мерки и при прилагане на административна мярка, когато тя бъде отменена.

Според защитата на Миню Стайков тълкувателното решение е неприложимо в случая, тъй като в мотивите и диспозитива му е посочено, че се отнася до приложението на ЗОДОВ преди измененията му от 2012 г., с които държавата отговаря вече и за вреди от нарушения на конвенцията за правата на човека. В изброените в ЗОДОВ случаи, в които държавата е отговорна за нарушени права по конвенцията, са и такива, които би трябвало да бъдат защитавани именно от съда.

Стайков заведе делото по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) преди две години, като твърдеше, че повече от 8 месеца е задържан незаконно в нарушение на Европейската конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Според него прокуратурата и спецсъдилищата са нарушили правото му на свобода и сигурност по чл. 5 от конвенцията и затова поиска от СГС да ги осъди солидарно да му платят исканото обезщетение.

Съдия Невена Чеуз обаче отхвърля и всички аргументи на защитата за нарушение на чл.5 от конвенцията – бланкетни основания за задържането, неразумен срок на продължителността му и формален подход на съдилищата при обжалването на мярката за неотклонение.