"ДПС е другото мое аз. Затова няма къде и как да избягам от партията и не искам, защото ДПС е 28 години от моя живот". Това е цитат от мелодраматичната прощална реч на Доган от 19 януари 2013-а. Ще сгрешим обаче, ако видим в тези думи сбъднато пророчество - това е признание, че Доган е неделима част от ДНК-то на движението. Доган никога не си е тръгвал. Реалната власт в ДПС и до ден-днешен остава в него. Може би сега той желае отново да влиза през парадния вход.
Дали Доган се опасява, че най-накрая ще му поискат сметката? Затова ли сега му е нужен депутатският имунитет? Или пък желае да наблюдава от първия ред в парламента триумфалното завръщане на ДПС?
Миналогодишните протести срещу корупцията и олигархията в България целяха да разбият добре смазания модел ГЕРБ-ДПС. Но нищо подобно не се случи. Сега виждаме как близки до Доган фирми отново се връщат в играта.
Възможно е също съюзниците на България в НАТО, особено САЩ, да решат най-после да сложат точка на енергийните пасианси на ДПС, в които изглежда участва и Москва.
"Демократична България", "Има такъв народ" и "Изправи се! Мутри вън!" се обявиха категорично срещу модела ГЕРБ-ДПС. Социалистическият консерватизъм на г-жа Нинова, който твърдо позиционира БСП в патриотичната ниша, се опитва да пресече колаборационистките опити в Столетницата с партиите на Борисов и Доган (Карадайъ), ала петата колона на "Позитано" продължава да клокочи под повърхността. Дали 45-ият парламент ще се заеме да инспектира авгиевите обори на Доган и ДПС ще зависи разбира се от резултатите на изборите, последователността и решителността на сегашната опозиция.
В разгара на протестите през 2020-а година българското правителство свали охраната на Доган и Пеевски. Борисов уж прочисти кабинета от министрите на ДПС и формално отне от почетния председател студения резерв. Въпреки това, в края на 2020-а Софийската градска прокуратура реши, че няма данни за извършени престъпления по внесения от Вагенкнехт сигнал за сделката за ТЕЦ "Варна". Ако обаче разследването, в което се замесва името на Доган, набере скорост в Чехия, нито едно защитно средство няма да е излишно на почетния председател.
Етническата партия е проникнала дълбоко в темелите на българската Темида. Съдебната система протака например по случая "Догансарай". Прокуратурата прати в трета глуха разследването за покушенията срещу оръжейния търговец Гебрев. Има индикации, че в сблъсъка между интересите на Доган/Пеевски и Гебрев държавата влиза в ролята на бодигард на ДПС (бившият министър на отбраната Ноев дори твърди, че поръчалите Гебрев стоят на най-високите нива в изпълнителната власт).
Изглежда логично ГЕРБ и ДПС да играят заедно и на президентските избори. ДПС не е "направило" Радев президент - разликата между него и Цецка Цачева на втория тур през 2016-а бе 800 000 гласа, много повече от потенциала на движението. Ако в края на 2021-а заявката за нов мандат на Радев обаче претърпи провал, ДПС, които вече заявиха, че няма да го подкрепят, ще си припишат, основателно или не, заслугата. Доган не би пропуснал повода: ще облече парадната си униформа, ще се качи на трибуната, ще помаха закачливо на публиката, за да зададе, за кой ли път, пулса на морфичния резонанс.
Не е изключено, както нерядко става у нас, развръзката обаче да дойде отвън. В Чехия тече наказателно производство с предмет скандалната сделка, с която Доган де факто придоби ТЕЦ "Варна"- според чешкия депутат Лукаш Вагенкнехт има данни, че с нея ЧЕЗ е била ощетена с 323 милиона евро.
Причина за завръщането на Доган може да бъде и желанието му да наблюдава (а и да продължава да дирижира) от първия ред в парламента възраждането на ДПС. Партията е в чудесна кондиция, след като се помири с Ердоган и, с неговата закъсняла благословия, надви опасния конкурент ДОСТ на Местан. Не е изключено ДПС да пожъне богата реколта на четвърти април, доближавайки се до пиковите си изборни години, когато получаваше над 400 хиляди гласа.
Силното представяне на ДПС на парламентарните избори ще увеличи апетитите и амбициите му към властта. Но е малко вероятно да видим министри на движението в следващото правителство, дори то да бъде съставено например с мандат на ГЕРБ. Почти всички партии у нас бягат от прегръдката с етническата партия. Партньорството между партиите на Борисов и Доган в сфери като енергетиката обаче ще се съхрани (смята се, че те заедно ще продължат да разполагат с лостове в АЕЦ "Козлодуй", НЕК, Електроенергийния системен оператор, "Булгартрансгаз", ТЕЦ "Марица-изток 2", "Булгаргаз" и Българския енергиен холдинг), а може дори и да се засили - особено ако останалите играчи образуват санитарен кордон, насочен срещу тях.
След като в продължение на години Ахмед Доган предпочиташе да стои в сянка, почетният председател на ДПС бе номиниран от структури на партията в Кърджали за депутат. Дали парламентарните избори на четвърти април няма да ознаменуват завръщането на архитекта на ДПС в българската политика? Какви са причините за този ход и какви могат да бъдат последиците?
Въздушната възглавница на депутатския имунитет обаче ще бъде нужна на г-н Доган само в краен случай. Лимузината на почетния председател е бронирана отлично и продължава да се движи стабилно, необезпокоявана от никого, по построените от Борисов магистрали.
Причина за завръщането на Доган в парламента могат да са опасенията му, че констелацията от интересите там може да реши най-накрая да му връчи сметката. При такъв сценарий депутатският имунитет би могъл да послужи на Доган като чадър или спасителен пояс.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)