Грандамата Елизабет Леонская гостува на Софийската филхармония

Свирила е с всички най-големи оркестри. Работи с Курт Мазур, сър Колин Дейвис, Кристоф Ешенбах, Марис Янсонс, Юрий Темирканов и много други.

Невъзможно е да не се съгласите с Елизабет Леонская: да, всяко поколение търси и намира своите Бетовен, Шуман, Брамс и Менделсон. Но за щастие има хора като нея, които свързват няколко поколения и епохи.

Почетен член на Концертхаус и носител на Австрийския почетен кръст „За наука и изкуство“ първа степен – най-престижната награда в тази област (2006).

На 18 февруари Софийската филхармония посреща на сцената на зала „България“ една от грандамите на пианото – Елизабет Леонская. Под диригентската палка на Роберт Фаркаш легендарната пианистка ще представи Третия концерт за пиано на Бела Барток. Във втората част на вечерта ще звучи 39-та симфония на Моцарт.

Елизабет (Елизавета) Леонская е една от най-почитаните пианистки на нашето време. Тя е родена в Тбилиси в руско семейство. Много надарено дете, тя изнася първите си концерти на 11-годишна възраст. Скоро, благодарение на изключителния си талант, пианистката постъпва в Московската консерватория и през студентските си години получава награди на престижните международни конкурси "Дж. Енеску "(Букурещ), "М. Лонг-Ж. Тибо" (Париж) и "Кралица Елизабет"(Брюксел).

Наричат Леонская "пълномощен посланик" на Святослав Рихтер. На сцената заедно с нея живее не само сдържаната му страст, но и духа на епохата на Рихтер: „Всяко време търси своя Бетовен и своя Шуберт и всяко поколение чува музиката малко по-различно поради факта, че манталитетът или вътрешният ни живот се променят“, казва тя. И още: "Никога не знаем: кой чува музиката по-добре - тези, които идват на концерта по дънки или тези, които идват с диамантена брошка? "

Талантът на Елизабет Леонская до голяма степен е повлиян от творческото ѝ сътрудничество със Святослав Рихтер, с когото я свързва близко приятелство чак до смъртта му през 1997. Той вижда нейните изключителни качества и допринася за тяхното развитие не само като учител и наставник, но и като сценичен партньор. През 1978 г. Леонская напуска Съветския съюз и Виена се превръща в новия ѝ дом. Сензационното ѝ представяне на фестивала в Залцбург през 1979 г. бележи началото на блестящата ѝ кариера на Запад.