"Тренд": Всеки четвърти българин е искал да избяга в чужбина

22 на сто от хората имат познат или роднина, който се е върнал от чужбина с намерение да живее постоянно в България, 76 на сто отговарят, че нямат такъв близък.

41 на сто от българите посочват, че имат роднини, които живеят в чужбина. Живеещите в селата в най-голям дял посочват, че имат роднини в чужбина, спрямо живеещите в други населени места.

80 на сто от хората, които получават такава финансова помощ заявяват, че не могат да се справят без нея. Едва 14 на сто посочват, че могат да се справят и без тази финансова подкрепа.

Кадри: Тренд

Всеки четвърти българин е имал намерение да живее в чужбина, показват данни от проучване на "Тренд" по поръчка на вестник "24 часа", посветено на нагласите на българите спрямо емиграцията.

Една трета от тези, които получават финансова помощ от близки или роднини, казват, че биха заминали в чужбина, ако не получават тази подкрепа. Това важи в най-голям дял при най-младите. 54 на сто не биха заминали.

Изследването е реализирано в периода между 26 ноември и 3 декември 2020 г. чрез интервюта "лице в лице" сред 1009 души на възраст над 18 години.

На въпрос "Според вас лично животът в чужбина лесен ли е или не е лесен?", 14 на сто отговарят, че е лесен, а 71 на сто са на противоположното мнение.

Социалният изследовател Евелина Славкова коментира, че по отношение на емиграцията могат да бъдат очертани две основни психологически рамки.

Хората на възраст 60-69 г. и над 70 години в най-големи дялове отговарят, че получават такава финансова помощ от близки или роднини в чужбина.

52 на сто от българите смятат, че е престижно да се работи в чужбина, а 33 процента са на противоположното мнение. Сред най-младите е най-голям делът на смятащите, че е престижно. Според 83 на сто е престижно да се учи в чужбина, а едва 8 на сто са на обратното мнение. За 75 на сто е престижно да се пътува често в чужбина, а за 12 процента не е престижно.

Второто нещо, което показва проучването, е престижът на чужбина. Престижно е да се работи в чужбина, да се учи в чужбина, да се пътува. Животът в чужбина, образованието в чужбина се приема за някаква сигурна гаранция за по-добро бъдеще, в което често се възпитават децата и е част от втората психологическа рамка, посочва Славкова.

Над половината (56 на сто) от българите посочват, че хората, завършили в чужбина, имат по-добри възможности за реализация в България, а едва 4 на сто смятат, че имат по-лоши възможности. 24 процента са на мнение, че имат същите възможности, като получилите образование в България.

Според данните 24 на сто от българите отговарят, че са имали намерение да живеят в чужбина, а 70 на сто не споделят такова намерение. Сред основните причините да не заминат се изтъкват семейството, близки, родини, родители - 27 процента. 13 на сто казват, че имат хубава работа и добра реализация, а 8 на сто - заради малки деца или внуци. Сред изброените причини са също възрастни роднини, любов към България, желание за развитие в България, страхът от неизвестното, по-спокоен живот в България и т.н.

Според нея проучването показва две основни тенденции. Финансовата подкрепа от чужбина задържа хората, особено по-младите, които иначе посочват, че биха заминали за чужбина. За възрастните хора тази финансова помощ е особено ценна. Тук идва и един от големите и травмиращи психологически ефекти на българското е емиграция - да гледат възрастни хора в чужбина, а не собствените си родители, отбелязва анализаторът.