За сравнение нашата галактика, Млечният път, произвежда равностойността на три слънца годишно.
Обикновено загубата на газ се приписва на черните дупки, но в случая става дума за сблъсък с друга галактика.
При този ритъм отдалечената галактика би трябвало да стане стерилна само след няколко десетки милиона години, което е много кратък период за космическите мащаби.
ID2299 е толкова отдалечена, че светлината й е пътувала 9 милиарда години, за да достигне до нас. Ние я наблюдаваме в състояние, когато Вселената е била само на 4,5 милиарда години.
"ID2299 " в момента изхвърля повече от половината от газа си, горивото, захранващо образуването на звездите. Това става при феноменални обеми, равни на 10 000 слънца за година. Процесът става едновременно с консумирането на същия газ, за оформянето на звезди, при висок ритъм, с маса около 550 пъти от тази на нашето Слънце.
"Тази елиптична галактика преживява един доста екстремен феномен, който никога не е бил наблюдаван на такова голямо разстояние, изтъкна Еманюел Дади, астрофизичка от Центъра за ядрени изследвания от университета Париж-Сакле. Тя е съавтор на изследване ,публикувано в "Нейчър астрономи", съвместно с Анаграция Пулици от британския университет в Дърам.
Астрономи наблюдаваха за пръв път умираща далечна галактика, която е изгубила около половината от звездообразуващия си газ, предадоха БТА и Франс прес. Данните са били получени с помощта на телескопа Алма от Южната европейска обсерватория в Чили.
)