Смъртта на цивилизацията

да се държи непринудено и да дава на разговора малко по-човешка нотка.

Седя и гледам политическо предаване по една телевизия. Може би не е политическо, но се прави на такова. Как се е промъкнало клетото предаване между темата ковид нямам представа. Все едно не сме в пандемичен апокалипсис, моля ви се?

Гледам като мишка, която се е парализирала от кобра и си повтарям на ум.

„Какво си се ядосал, сега. Живеем в света на Биг Брадър. А в този свят един от основните постулати е, че всеки трябва да е горд, че е такъв какъвто е. Най-вече никакъв, но горд. Горд празнодумец с прическа и аутфит. Да посещава фитнес салон и да може да сравни усилията при правене на клекове с усилията да се засече неутрино (каквото и да значи второто). Или да може да се прави паралел между киноа с телешко и дивисил и анализ на политическа ситуация.
И защо да не може? Демократично е. Тъпо, но демократично. Всеки има право на мнение. Всеки трябва да може да го изкаже.

И разговорът е точно такъв. Непринуден пълен с човешки нотки и въобще прилича на разговор пред блока на по бира - добронамерен и несъдържателен.
Надеждата ми е в третия участник. Надявам се той да се включи и да даде посока на разговора. Или поне да го понапълни със съдържание. Но третият участник мълчи. Не след дълго телевизора ме поздравява с надпис, че това не е кой да е а инструктор по хранене.
Нямаше как да не продължа с гледането.