„Имат трудност да рестартират поради недостиг на ликвидни средства. Имат инфраструктура, която да произвежда стоки или услуги, имат хора, обаче нямат оборотен капитал, за да рестартират работа. И всъщност те ще бъдат изправени пред решението дали да обявяват технически фалит“, отбеляза тя.
Банковите кредити също се оказват проблем за голяма част от малките и средни предприятия.
Данните са от проучване на Националното сдружение на малкия и среден бизнес, информира БНР.
„Малкият бизнес всъщност на първо място е търсил начин да се издължи към бюджета – да плаща данъци, осигуровки. И всъщност тази декапитализация рефлектира върху това, че не могат да се обслужат кредитите и там вече се появява един лавинообразен процес, тъй като преструктурирането на кредитите също изисква време и ресурс“, коментира Негулова.
Повече от 20% от малките и средни предприятия в страната имат затруднения с възстановяването на производството след последствията на COVID кризата. С необслужвани банкови кредити са повече от 75 на сто и само около 15% от предприятията са успели да използват възможностите на кризата за развитието на дейността си.
Фирмите, свързани с онлайн услугите, търговията на дребно, куриерските доставки и дигитализацията преминават успешно през кризата, но тези в областта на традиционните сектори търпят тежките последствия от кризата и дори не разполагат със стратегия за ограничаване на щетите, казва председателят на сдружението Елеонора Негулова.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)