Лидия Шулева: Няма да се оправдаят очакванията за висока втора пенсия

Периодът, в който се правиха вноските (20 години), е недостатъчен. Обикновено срокът е 40 години. Имаше идея този период да е 30 - годишен. Този период беше белязан от тежки икономически кризи и голяма безработица през годините. Това се отразява на вноските, които хората внасят. Като прибавим и сивия сектор, и работата на минимална работна заплата се натрупват много малки суми. Освен това е важно и намаляването на пенсията от НОИ. Процентът, с който трябва да бъде намален, е несправедлив. Намалението е много по-голямо отколкото трябваше да бъде. Това каза Лидия Шулева в студиото на „Лице в лице“ по Бтв.

Бившият вицепремиер коментира и темата с коронавируса: „Ако трябва с едно изречение да кажа - легла има, лекари и медицински сестри няма. Този извод се налага по време на тази пандемия. Проблемът с кадрите се оказа от изключително голямо значение. Това изважда въпроса за състоянието на здравната система в България и до колко този модел е устойчив.“.

Според бившия икономически министър основният фактор за голяма втора пенсия е осигуряването на реални доходи. Тя избори три форми на получаване на допълнителна пенсия: масова и стандартна пожизнена форма, разсрочено плащане (когато се прецени, че сумата не е достатъчна за пожизнена пенсия, тя се разпределя на примерен период за 10 години) или взимане на парите накуп.

Тя изказа критики към модела на НЗОК и превръщането на болниците в търговски дружества: „От една страна трябва да се разпореждат частно правните субекти с обществен ресурс. Законът за здравето казва, че те не могат да формират печалба, но заради търговския закон те формират дългове. Те обаче не могат да фалират, защото изпълняват редица социални функции. Трябва да се започне дебат какви трябва да бъдат болничните заведения в страната.“. Според нея по-добра форма би била, ако болниците се регистрират по закона за юридическите лица с нестопанска цел в обществена полза. Това би им позволило по-добре да управляват обществения ресурс: „Това отваря вратата на държавата да решава определени социални проблеми и дисбаланси в здравеопазването и да може да ги компенсира.“. Това би подобрило и заплащането в системата според Шулева. Тя поясни, че тази възможност се отнася и за частните болници: „В много държави болниците са търговски дружества, но те работят с частни застраховки.“

Шулева изказа одобрение за предложенията на Българската стопанска камара: „Всички тези предложения са напълно резонни. Всички изисквания за капиталова адекватност и за резервни фондове за абсолютно задължителни. Без тях не може да се гарантира устойчивост във фазата на изплащане.“.

Шулева обърна внимание на коефициента, който трябва да бъде около 7-8%, което ще гарантира една по-справедлива пенсия. Ако се приеме, че гарантирано хората ще получават минимална пенсия, това би била несправедлива форма, защото така се стимулира избягването на осигуряване на реална заплата: „Това не е добър сигнал за хората, които правят вноски. По-справедливо би било хората, които нямат възможност за пенсии, техните пари да отидат в НОИ, за да им се гарантира пенсията. В противен случай не би било справедливо за тези, които внасят вноски на реални доходи.“.