Лидия Йорданова пред novini.bg: Партията на Слави "тегли" гласове от всички партии и е сигурен участник в следващ парламент

Как анкетираните граждани се отнасят към новите политически проекти? Според вашето изследване, какви са шансовете на партията на Слави Трифонов, на "Да, България" и "Изправи се"?

Как изолацията и мерките срещу Ковид 19 влияят върху обществената активност на гражданите?

Променят ли хората своето отношение към основните партии на статуквото - ГЕРБ, БСП и ДПС и как, на какво се дължи примерно скъсяването на дистанцията между ГЕРБ и БСП?

Протестите отразяват ли се на нагласите на хората преди изборите и как?

Протестите държаха будно гражданското общество в един дълъг период, в който имаше сериозна здравна криза, която беше съпътствана от съответните икономически и социални последствия.

Какви са коректните резултати от последното изследване на "Екзакта" по отношение на нагласите на анкетираните хора към политическите партии преди изборите?

В самото начало на 2021 г. "Екзакта" представи свое първо в страната социологическо проучване. Затова разговарям с Лидия Йорданова, социолог, собственик и управител на "Екзакта Рисърч Груп", регистрирана през есента на 2013 г. Тя е дългогодишен директор на НЦИОМ при Народното събрание /1999-2013г./

Въпросът е основателен, особено на фона на динамиката от събитията през изтеклата 2020г. В резултат на здравната криза, настъпиха значими икономически и социални последици за повечето българи. Това доведе до растяща апатия към политическия живот в страната сред част от населението, от една страна, а от друга страна се стигна до нарастваща политическа мобилизация и активност сред онези българи, които запазиха политическата си изкушеност. Протестите, които започнаха през лятото, отключиха насъбралата се политическа енергия и подсказаха в каква посока са политическите търсения на недоволните. Така, далеч преди кампанията, управляващите се ориентираха в политическите претенции на основните си опоненти, и това ги поставя определено в по-добра ситуация в навечерието на парламентарните избори.
Онова, което категорично доминира и сред апатичните, и сред политически изкушените българи днес, е

Кампанията за парламентарния вот в близките месеци ще трябва да премине под знака на очакваните промени-кадрови, програмни, промени в управленската формула. Тя ще бъде силно повлияна и от преценката на хората за начина, по който управлението у нас се справя досега със здравната криза, както и с икономическите и със социалните й последици. Най-много дивиденти ще извлекат онези политици и онези партии, които имат какво да предложат на очакващите промяна.

Липсата на общопризнато лидерство и лежерния характар на протеста обаче постепенно го лишиха от немалко от възможностите му. Появата на протеста на стари и износени политически лица, при това от всички посоки на политическия спектър, истински отблъсна онези, които иначе можеха да родят печаливша алтернатива – младите и образованите българи.
Масово и високо в рамките на няколко месеца бе одобрението единствено за ролята на един от лидерите на ДБ - Христо Иванов като човекът дал тласък на протеста и добре приеман като представящ исканията на протестиращите. Но тази роля на Христо Иванов не се разгърна докрай в крайната фаза на протеста.
Като цяло именно протестите формулираха основната цел на опонентите на властта на предстоящите избори. Времето на протестите „вкара” в предизборна кампания не само управляващите, но и техните опоненти като в същото време принуди разочарованите и апатичните да следят случващото се. Протестите вкараха в специфична роля и президента г-н Р.Радев, който получи нееднозначни оценки от общественото мнение, но влезе в тренд на загуба на влияние и популярност.

Медицинска криза, която се описваше предимно с емоционално-страхови реакции от пролетта, през есента и зимата, вече върви с по-прагматични възприятия, които правят конспирациите все по-лесно оборими. Често зад широкотиражираните заблуди започнаха да прозират и чисто политически цели.
80% от българите в средата на декември заявиха, че одобряват въведените мерки срещу КОВИД, а 95% посочиха, че ги спазват страктно. Най-високо е одобрението за мерките в столицата и в големите градове, където и заплахата е най-непосредствена.
Без всякакви преувеличения следва да се каже, че медицинската реалност, свързана с КОВИД 19, в навечерието на парламентарния вот ще влияе не само върху обществената активност на гражданите, но и върху активността и поведението им като избиратели. Ситуацията ще бъде поредното изпитание за качествата и възможностите на избирателната ни система. Всеки разумен политик следва да прояви така нужната на обществото ни емпатия и да се ръководи от обществените нагласи в подобна нелека ситуация.

На този фон, всички нововъзникващи формации, както и тези, които са били извън парламента до момента, имат изначално нелоши шансове да привлекат общественото внимание и да се борят за вота на избирателите.
Партията на Слави Трифонов засега изглежда сигурен участник в следващия парламент.

Немалки шансове за парламентарно представителство имат и ОП.
В нашето изследване регистрирахме електорални дялове от по 2.4% за други две формации- за "Изправи се.БГ" и за "Републиканци за България". Разбира се, резултатът за "Изправи се.БГ" е получен за формацията извън коалиционния формат, който се случи през последната седмица. Практиката и опитът ми от последните десетилетия показват, че не може да се разчита на ефекта на очакваните механични сборове на електорат, когато се прави коалиция. Енергията на протеста намаля, а много десни избиратели споделят, че са разочаровани от липсата на резултат. Немалко от десните винят за това конкретно "Отровното трио", което мина „пика” на влиянието си от лятото. Фактът, че ДБ остава встрани, не работи в полза на новия коалиционен формат на М.Манолова. Нужно е и време, за да се калкулира реакцията на разочарованите леви към новата формация.
Що се отнася до РБ, техният път е белязан от една подчертано евро-атлантическа ориентация, която върви с ясни ценности и специфични послания. Това са десни послания към десен електорат, но и послания към младите българи и към българите в чужбина. По-голямата част от избирателите на тази нова формация са нови лица, които не са намерили досега своето политическо представителство.

През последната година, след основаването й, измерихме пулсиращ дял на подкрепа за тази нова формация в рамките на 9% до 12%. Дълбочинният анализ на данните ни показва, обаче, че електоратът на тази нова партия не е особено твърд. Слави Трифонов „тегли” гласове от всички политически партии без ГЕРБ. В този смисъл една ефективна кампания на повечето партии, които към момента се оказват негов „донор”, би намалила влиянието му. Но при една свръхполитизация и ескалация на нови кризисни ситуации, е възможно разочарованите и пасивните избиратели допълнително да се ориентират към неговата партия и да засилят влиянието й.

Ролята на коментаторите и анализаторите на социологически данни, поне според мен, е да тълкуват регистрирани по научен път тенденции, а не да се изявяват като гадатели и да „хвърлят” и апробират в публичното пространство политически конструкти и хипотези. Последното е в разрез с логиката на социологическите изследвания, проведени със съответната научна добросъвестност. В този смисъл коректни резултати на всяка социологическа агенция са тези, които дават обективна моментна снимка на обществените нагласи, но също така и тълкуват как тази снимка се вписва в една по-обща тенденция и в каква посока се развиват политическите процеси.

Това би довело по-скоро до трудности и ограничения, отколкото до отваряне на големи възможности пред следващата управленска формула.
Данните показват, че „ДБ” е сред онези извънпарламентарни формации, които имат основания да се надяват на представителство в следващия парламент.

Това според хората означава нови партии да влязат в политическия живот на страната, нови и извънпарламентарни партии да попаднат в парламента, нова политическа конфигурация да управлява страната. Хората в същото време са реалисти. Те знаят, че управленската формула няма как да избегне присъствието на една от двете големи партии- ГЕРБ или БСП и очевидно желанието за промяна влючва и подновяване на политически лица и на политиките на тези две партии. Нещо повече - данните от последното национално изследване на "Екзакта", приключило в средата на декември 2020г. показват, че по над 40% и от избирателите и на ГЕРБ, и от тези на БСП, се надяват да има некозметични промени в партиите им в навечерието на парламентарния вот.

като в същото време расте делът на хората, които не възнамеряват да гласуват. Така битката за първенство на политическата сцена очевидно ще се „изнесе” между твърдите ядра на ГЕРБ и на БСП. От нашите данни е видно, че управляващите към момента разполагат с по-голямо и по-мобилизирано твърдо ядро. Заради здравните, социалните и икономическите неблагополучия от миналата година, ГЕРБ е в перманентно състояние на мобилизация на твърдото си ядро. От началото на протестите партията на управляващите се мобилизира в степента, в която обичайно го прави по време на предизборни кампании. БСП пък е партията, в която към момента регистрираме като че ли най-много разочаровани избиратели. Всеки пети, определил се като привърженик на Социалистическата партия, декларира, че е разочарован през последната година от своята партия, а 16% от социалистите твърдят, че не одобряват работата на своя лидер. И така, ако ГЕРБ се мобилизира пред заплахата да загуби властта, БСП не се обединява в нужната степен пред възможността да спечели властта.