Патриарх Неофит: С нова надежда прекрачваме прага на 2021

Благодатта и мирът на нашия Господ Иисус Христос и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас!

За много и благословени години!

С благодарност към Бога и с нова надежда за България и за целия свят прекрачваме прага на 2021 г. от Рождеството по плът на нашия Господ, Изкупител и Спасител Иисус Христос. Това заявява патриарх Неофит в патриаршеско послание към вярващите.

Огрени от тази божествена Светлина още тук, на земята, окрилени от нашата вяра, споделяйки нашата обща непомрачена надежда, и днес, както при раздялата ни с всяка стара година, ние се молим Новолетието да ни донесе повече радости, сбъднати надежди и мечти. Да бъде година, през която всеки от нас и всички заедно да разгърнем потенциала си като постигнем още много благословени от Всеподателя Бога достижения и успехи като общество и като народ.

С Рождеството на Христа, и особено с Неговото славно Възкресение, този свят веднъж и завинаги беше облян от божествената Светлина, която и сега огрява живота и пътя на всеки човек към неговото лично преображение. С Рождеството на Богочовека историята на човечеството, някога лутаща се из лабиринтите на суетните езически вярвания, стана история богочовешка, придоби смисъл и има цел. И тази цел е най-високата, възможна за човека -достигането на обожение и наследяване на Царството Божие, Царството на обновеното творение, на новото небе и новата земя (Откр. 21:1), където „… ще отрие Бог всяка сълза, … и смърт не ще има вече“ (Откр. 21:4), Царството на Светлината и на вечния живот в лоното на Отца.

Той, чрез Когото всичко е станало, Който отвека е бил и вовеки остава за всички нас „пътят и истината и животът“ (Ин 14:6), е и Този, с Чието божествено Въплъщение вече трето хилядолетие човечеството отмерва историческото време, обновявайки с всяка изминала година паметта за онова решаващо събитие от богочовешката история, което завинаги промени нашия свят, като посочи на всички пътя към спасението и към вечния живот. Светът, в който Христос Господ някога дойде, за да го обнови, беше свят на тъгата, скръбта, безнадеждността, управляван от греха и смъртта, от „поднебесните духове на злобата“ (Еф. 6:12).