Медия: Заплахата COVID-19 сплоти Русия

Единството даде възможност "да станем може би качествено нова нация", цитира московският официоз изказване на Екатерина Соколова, ръководен кадър от Експертния институт за социални изследвания (ЕИСИ).

Руското министерство на правосъдието е регистрирало "Левада" като "чуждестранен агент", напомня всекидневникът.

Хората в Русия са готови за много по-тежък живот през 2021 г. и не се страхуват от това.

"Решенията на западните политици често се опираха не на знания, а на паниката, на медийния натиск. В ЕС съпреживяването и солидарността се трансформираха в дълбоко разцепление, делящо обществото на COVID-разтревожени и COVID-скептици", твърди Глеб Кузнецов, експерт от ЕИСИ.

"Скорошна анкета на фонда "Обществено мнение" показа: днес 33 на сто от хората в Русия смятат, че живеят бедно, при това 12 на сто са стигнали до просешка тояга през последните 10 години. Двадесет процента смятат, че в близките 3 до 5 години материалното им положение изобщо няма да се промени. Шестнадесет на сто обаче хранят надежди да се измъкнат от клопката на бедността", добавя "Независимая газета".

Борбата с коронавируса, гласуването за президентските поправки в конституцията и изборите на различни нива през септември до голяма степен обединиха хората в Русия през отминаващата година и очертаха тенденции за 2021-а. Това отбелязаха руски политолози и социолози, участвали вчера в кръгла маса в Москва, пише "Росийская газета".

Близо една трета от гражданите на федерацията смятат, че пандемията ще приключи до лятото. Останалите са убедени, че Русия ще живее с рестрикции през цялата следваща година. Една четвърт смятат, че доходът им ще се запази на същото ниво, 17 процента очакват бавен и несъществен растеж, а половината се страхуват от спад, показва проучването.

Имат готовност да приемат, че пандемията е завинаги или ще продължи неопределено време, казва пред "Свободная преса" Алексей Левинсон от социологическия център "Левада". "Страховете към момента са малко, но негативни чувства има. На първо място е недоволството от властта във връзка с политиката й в здравеопазването и образованието. Репресиите и втвърдяването на политическия режим вълнуват един сравнително тънък слой политически активни граждани", констатира специалистът. Освен това регистрираме много голямо недоверие към публикуваната статистика. Малко над половината хора са убедени, че властите манипулират данните - било в посока нагоре, било надолу, но със сигурност лъжат, казва експертът от "Левада".

На първо място сред топ събитията на 2020 г. според допитвания на центъра също е разпространението на коронавируса. Участниците посочват още войната в Нагорни Карабах, изборите за президент на САЩ, икономическата криза, а в Русия - протестите в далекоизточния град Хабаровск срещу ареста на местния губернатор Сергей Фургал, обвинен, че е замесен в убийства.

Русия според него се справя с кризата по-добре от "страните с традиционни либерални режими" по-специално заради "гъвкавия си подход към ограниченията", въвеждайки "мерки, доста лесни за изпълнение и същевременно обосновани от гледна точка на здравия разум" - "несъпоставимо по-малко забрани", отколкото на Запад.

Социолози положиха старания да представят позитивно равносметката от 2020 г. По данни на центъра ВЦИОМ хората в Русия смятат, че през отминаващата година постоянно са отбелязвани победи, посочва "Независимая газета". "Сред тези постижения са изборната "победа" на беларуския президент Александър Лукашенко, посрещната с масови протести в страната, победата в Сирия, победата над коронавируса и 75-ата годишнина от победата на Съветския съюз във Втората световна война. И само 1 процент от запитаните допускат, че през годината изобщо не е имало никакви победи. Такива данни публикува вчера близкият до властта ВЦИОМ", пояснява вестникът.

Сред тенденциите, които ще продължат през 2021 г., колежката ѝ Дария Кислицина изтъква започналата в Русия мащабна имунизация, подкрепата на ред категории от населението във връзка с последиците от пандемията и "новите формати за комуникация между властта и обществото", приложени при общонародното гласуване на промените в основния закон. С тях конституцията стана документ, дал тласък за развитие на законодателната база за години напред, заявил политологът Павел Данилин.