Близо половината от българите не възнамеряват да се ваксинират

Политическите нагласи, рейтинги и доверие в институциите очаквайте в първите дни на 2021г.

Характеристики на проучването: Изследването е част от тримесечния мониторинг на обществено-политическите нагласи на българските граждани на агенция Алфа Рисърч. Представените данни са от проведеното в периода 11 - 18 декември 2020г. национално-представително проучване сред извадка от 1037 пълнолетни граждани. Използвана е двустепенна стратифицирана по регион и тип населено място извадка, с подбор на респондентите по квота въз основа на признаците пол, възраст и образование. Метод на интервюиране - пряко стандартизирано интервю по домовете с таблети.

Равносметката за 2020-та показва, че българите преживяхме една критична година, в която и личният, и общественият живот до голяма степен преминаха под знака на COVID-19, сочат резултатите от регулярното тримесечно национално-представително проучване на агенция "Алфа Рисърч", проведено в периода 11 – 18 декември 2020г. Както често се случва след кризи, очакванията за 2021 година са оптимистични. Те отразяват увереността за преодоляване на здравните и социално-икономическите последствия от пандемията, за връщане към нормалния ритъм на живот и общуване.

Близо 2/3 от българите твърдят, че досега нито те, нито членове на тяхното семейство са проявявали симптоми на инфекцията. На база самооценката на хората за заболеваемостта в семействата им, общо 13% или приблизително 670 000 души (предимно 31 – 50 годишни жители на големите градове) са преминали през коронавируса. Това е три пъти по-висок дял от официално потвърдените с PCR тест случаи, което като обща картина е показателно за предизвикателствата пред контрола върху разпространението на вируса в страната.

Българските граждани са поляризирани, дали пандемията от COVID-19 е естествено възникнала, или изкуствено създадена. Конспиративните нагласи обаче остават на заден план, когато става въпрос за личния живот и безопасност: "за" носенето на маски са 77%, а всеки втори, макар предпазливо и с известно изчакване, е "за" ваксинация. Въпреки съществуващите все още неясноти около ваксината, тя се очертава като един от факторите за оптимизъм през 2021 г.

В социалните мрежи има разгорещени дискусии „за“ и „против“ носенето на маски, но в българското общество консенсусът по този въпрос е много висок. (77% са за тяхната употреба). Конспиративните теории може и да са привлекателни като начин на интерпретация на света, но когато стане въпрос за личното здраве, здравият разум определено взема връх. Едва 12% са на мнение, че маската не служи за нищо друго, освен да контролира хората. Тезата за контрола се подкрепя по-силно от най-младите, които принципно са най-критични към мерките, институциите и скептични към силата на пандемията. Обратно, най-силно изложените на риск (възрастните поколения и жителите на големите градове) повече от всички останали възприемат маските като необходимост в усилията за ограничаване на заболеваемостта.

Въпреки изпитанията на 2020-та, а може би точно поради тях, личният оптимизъм продължава да е водещ за преобладаващата част от българите – 53% очакват следващата година да е по-добра. Песимистите за 2021 са 16%, а 31% не я свързват със сериозни промени – било то за добро, или за лошо.

Един от най-интересните социални феномени на 2020г. беше това, как COVID пандемията извади на повърхността, или поне направи по-видими поредица от нови разделителни линии в съвременните общества, вкл. и в българското. Макар и породени от пандемията, тези разделителни оси няма да изчезнат с нея и ще продължат да оказват съществено влияние върху общественото мнение.

Личната равносметка на българите за 2020-та е изключително негативна (6% позитивни срещу 51% негативни оценки) като ръстът в отрицателните оценки е над 3.5 пъти в рамките на една година. За последните две десетилетия подобна е била ситуацията само в разгара на глобалната финансова криза в периода 2009 - 2011 година, когато оптимистите бяха свити до 10%, а песимистите достигнаха същите 51%. Причините определено могат да бъдат търсени в различните аспекти и ефекти от пандемията с КОВИД-19, но и в оценките за начина, по който България, както и отделните домакинства, се справят с нея.

Макар и в по-малка степен, оптимистични са и очакванията за развитието на страната: 46% са уверени, че 2021г. ще е по-добра, 34% - същата и 20% - по-лоша за България. Най-позитивни и в личен, и в национален план са нагласите на високо образованите, икономически активни жители на големите градове. Именно тези социални групи се оформят като потенциален двигател на възстановяването след края на пандемията и при наличието, разбира се, на подходящи икономически и институционални предпоставки.

По правило, в криза най-тежките отражения са за най-уязвимите. Настоящата ситуация не прави изключение – особено неудовлетворени от 2020 година са хората с по-ниски доходи и безработните. Интересна е и рязката промяна в равносметката на една група, която по правило се характеризира с по-високи нива на оптимизъм - частните собственици. Тежестта на икономическите последици от COVID-19, която те понасят, затварянето на бизнеси и неяснотата около възстановяването на дейността, променя силно оптиката на техните оценки. Голямото предизвикателство е, дали този песимизъм ще ревизира намеренията им за стопанска активност през следващата година, което би имало още по-негативни последствия.

Предстоящото ваксиниране също разделя общественото мнение, но с известен превес на привържениците му. Нагласа за бърза ваксинация изразяват 15% от анкетираните. По всяка вероятност около 15-20 на сто ще са и доброволците от първите групи, подлежащи на ваксиниране. Този начален етап е изключително важен за преодоляване на страховете и предразсъдъците, както и за успеха на цялата кампания, тъй като 40% предпочитат да изчакат и да вземат решение именно в зависимост от ефекта върху ваксинираните. Ако тези 40% бъдат убедени, те, заедно с 15-те на сто твърди привърженици на имунизацията, имат шанс да достигнат до около 55-60% от населението. Този праг, според специалистите, би бил ключов за изход от пандемията. Противници на ваксинирането срещу COVID-19 са 45%. Налице е ясно изразена корелация между оптимизма за следващата година и позитивното отношение към ваксините. Т.е., независимо от всички подозрения и притеснения, ваксината срещу COVID-19 е един от факторите за оптимизъм през следващата година.

Равносметката в национален план е още по-песимистична: за близо ¾ годината е била по-лоша за България, а 1/5 не откриват особена промяна. Позитивните оценки са едва 3% ,или два пъти по-малко спрямо тези в личен. Тази нагласа е ясен индикатор за разбирането на хората, че кризата касае цялото общество и нейните ефекти понякога засягат другите повече, отколкото самите нас.

Разбирането за появата на COVID-19 поляризира българите, както и хората в други страни. Равни са дяловете на привържениците на двете противоположните тези: пандемията е естествено възникнала като много други преди нея (43%), пандемията е изкуствено предизвикана (също общо 43%). В мненията за зловредно човешко участие подозренията са насочени към големи икономически корпорации с цел извличане на крупни печалби (25%) и в по-малка степен - към геополитическите интереси и стремежа за контролиране на населението (18%). Зад конспиративните теории застават най-младите, а зад тезата за естествения произход на пандемията – столичани и хората с по-високи доходи.