Любомир Авджийски за политическите лидери

1. Егоцентрични/суетни и аморални

2. Егоцентрични/суетни, но морални

3. Непретенциозни и аморални

4. Непретенциозни и морални

Някои предпразнични и предизборни размисли на Любомир Авджийски, изпълнителен директор на Центъра за мониторинг на правосъдието.

"Както във всяка дейност, така и в политиката, ключовият въпрос е кои и какви са лидерите. Според мен има четири вида политически лидери(не само лидери на партии).

- има и такива, които се разкъсват между егото си и одобрението на другите от една страна и техния собствен морал от друга. Макар да са с една идея по-добри от първите, нямат стабилност и консистентност и могат да пречат и на себе си и на общата цел. Рано или късно егото или морала ще надделее и те ще се окажат в някоя от другите категории. Това са по-млади и жадни за изява идеалисти, тъй като след 40-та година изборът им ще е станал неизбежен.

- обикновено те говорят добре и разпалено за велики промени, справедливост, просперитет и т.н. Държат да покажат, че каузата е важна, а не те самите. Но суетността прозира във всяка дума и действие. В по-задълбочен личен разговор или сред малка група от хора, започваш да виждаш, че онова, което говорят публично не им е важно. Че компромисите са възможни и често срещани. Също така нямат проблем със средствата -

- те са хора, които имат лидерски качества, но не се опитват да са центъра на внимание. За тях целта е по-важна от имиджа им. Тя е властова и икономическа. В някаква степен това пак е суета, но доста по прикрита. Абсолютни циници са относно честност, справедливост и морал, но имат способност да крият истинското си мнение. Тези хора се задържат най-дълго в политиката, независимо дали са диригенти в оркестъра или талантливи калинки.

- трудна работа, но не невъзможна. Както лидерите от предната категория и тези смятат целта за по-важна от егото си. Просто при тях целта е различна - промяната на средата към по-добро и справедливо, е ценност сама по себе си. (Тук либертарианците ще кажат, че егоцентризма и морала не са несъвместими, но ще спорим друг път. В тоя смисъл и тук има идеализъм, както при вторите, но доста по зрял. Не говорят за себе си като за мъченици, не се опитват да си вменяват месианска роля и не обясняват на всички, че без тях добрата промяна е невъзможна. Да ме прощават моите връстници, но тази категория трудно може да бъде намерена преди 40-те години. Дори и да са минали през трудни ситуации, има сериозна консистентност в миналото и действията им и по някакво чудо не са станали цинични.

Не визирам личности, въпреки че има примери от всяка категория.
А споменах възрасти, не за да кажа на моето поколение и по-младите да не участват в политиката. Това никой не може да им го каже, но според мен е добре да имат едно наум в процесите.
Та, в навечерието на празниците, пожелавам и на избирателите, и на избраниците да помислят върху лидерските качества и категории.Те не са толкова трудни за разпознаване. Още по-видими са, когато човекът има реална власт, но тогава обикновено е твърде късно.
И накрая - всеки има право на покаяние, но това е лично преживяване и лична промяна. За политическия лидер покаянието върви ръка за ръка със слизане от сцената, а не с по-високо стъпало."

При тях няма противоречие между липсата на морал и егоцентризма, двете работят и се подхранват перфектно. Те се срещат във всякакви възрасти. Обикновено в общественото им минало няма консистентност. Могат да са и леви и десни, и с БСП и с ГЕРБ, и с Патриотите, и от ДБ, Слави, Мая, важното е да СА. Идеологията е временен инструмент.