Четири партии със сигурност влизат в следващия парламент, сочи проучване

В декемврийското си национално представително изследване "Екзакта" регистрира значителен превес на неинтересуващите се от политиката у нас българи (74,5%) над интересуващите се (25,5%).

17,6% от интервюираните се самоопределят като трайно неинтересуващи се от политиката у нас. Сред тях по-често са млади и нискообразовани хора, роми и жители на селата. 34% определят интереса си към политиката като слаб, при това от дълго време насам. Други 22,9% заявяват, че напоследък са загубили интерес към политиката у нас, като по-често това твърдят жени, хора на възраст между 40 и 60 г., респонденти със стандарт над средния, но и крайно бедни българи, както и жители на селата.

Едва 7,7% от интервюираните посочват, че напоследък расте интересът им към политиката. Това са предимно образовани хора и десни избиратели. 17,8 % са българите, които твърдят, че по принцип много се интересуват от политика и запазват и към момента този си интерес.

Корнелия Нинова като председател на парламентарна група е с одобрение от 23,4 %, следвана от Даниела Дариткова с 22% одобрение. Нинова леко повишава одобрението си в края на годината, като с 3-4% спада неодобрението към нея след преизбирането ѝ за лидер на БСП. Понастоящем я одобряват 88 % от избирателите на БСП, посочват от "Екзакта".

От началото на протестите (през юни т.г.) социолозите регистрират спад в одобрението на повечето държавни институции и ръст на негативните оценки за тях. Това важи най-вече за парламента, съда, прокуратурата и правителството. В края на 2020 г. най-одобрявани са БПЦ, армията и полицията (като при тях одобрението е по-висок дял от неодобрението), а най-малко одобрявани са съдът, прокуратурата и парламентът. Парламентът е институцията с най-високо неодобрение през 2020 г. Съотношението на одобряващи и неодобряващи работата на парламента през декември е 19,1% към 69,1%, при съда това съотношение е 16,3% към 61,4 %, а спрямо прокуратурата е 20% към 57,2%.

От началото на протестите се променят по-видимо и обществените нагласи към управляващите. Председателят на парламента Цвета Караянчева добавя 16% неодобрение за последните месеци и през декември неодобряващите я са 59,6 %, а одобряващите я са 22,3 %. Висока е подкрепата за нея в ГЕРБ - одобряват я 77 % от избирателите на партията. Премиерът Бойко Борисов губи 8% одобрение от началото на протестите. През декември той е одобряван от 31,6 %от българите, а неодобряващите го са 60,7%. Борисов е одобряван от 95 % от избирателите на ГЕРБ. Главният прокурор през декември е одобряван от 22,3 %, а неодобрението му е 57,7 %.

Отговорите на открит електорален въпрос в настоящото изследване показват, че сигурни участници в следващ парламент са ГЕРБ, БСП, "Има такъв народ" и ДПС според данните на "Екзакта". Разликата между електоралната подкрепа за ГЕРБ и БСП е от порядъка на 2% (18,6% и 16,5 %). Според "Екзакта" "Има такъв народ" са трети с 9 %. На 5,4 % възлиза електоралната тежест на ДПС. Шансове за следващ парламент имат Демократична България с 3,9 % електорален дял и Обединени патриоти - с 3,5 %. Потенциалът на ДБ и ОП би могъл да работи за тях в следващите месеци, коментират социолозите.

Социолозите са тествали и нагласите към позицията на България по отношение на Република Северна Македония. Според 46 % от българите не трябва да даваме втори шанс на РСМ да започва преговори с ЕС, докато не бъдат окончателно разрешени спорните въпроси. Сред останалите 53 % от интервюираните се обособяват две нюансирани позиции. Първата е по-мека - 14 % биха дали втори шанс на Македония до края на годината, ако РСМ демонстрира добро отношение и декларира готовност да решава спорните въпроси, а втората е по-твърда - 39 % биха дали втори шанс на РСМ по-нататък във времето единствено ако има конкретни доказателства, че се решават спорните въпроси между двете страни.