Икономист: Миш-машът от мерки води световната икономика към бедствие

На практика ЕЦБ ще изкупи догодина почти целия новоемитиран правителствен дълг от пазарите.

До края на годината световният дълг най-вероятно ще удари 277 трилиона долара. Което неизбежно значи и отписване на дълг, фалити на правителства, домакинства и фирми. Залогът за нас е икономическата криза в Европа да не се превърне във финансова такава. Привързаните към дългово финансиране домакинства, фирми и правителства може да се озоват в нова дългова спирала, а банковият сектор на стария континент е далеч от изряден.

За да е пълна забавата, ЕЦБ отпуска дългосрочни кредити на търговските банки на минус 1 процент, при положение че на депозит при нея лихвата е минус 0,5 на сто. Просто казано, чиста печалба за кредитна институция, която вземе дългосрочен заем и го сложи обратно в централната банка. А това си е форма на национализация на „рентабилността“ и на още един контрол над иначе чисто пазарни явления.

Завихря се една перфектна буря от погрешни икономически идеи, приложени на практика, които вместо да лекуват пациента - бавно и мъчително го морят. Изкривяванията стават все по-големи, а привидната сложност на материята и слабата запознатост на гражданите прави така, че те дори не разбират кое, как и защо е ударило техните доходи, сигурност, бизнес и перспективи.

Истинската картина ще се очертае след зимата, където вече счетоводни и регулаторни шпагати няма да работят. Мораториумът върху кредитите у нас покри 10 млрд. лв., но усещането за несигурност и прибягването до пагубната и неефективна мярка на локдауна означват самосбъдващо се пророчество и задълбочаване на кризата в стопански смисъл. Това, че случаите на новозаразени не намаляват, се знаеше от други страни и беше коментирано надлъж и нашир. Единственият му ефект е, че стопанската криза вече набира скорост и се обостря.

Мерките са дотолкова противоречащи една на друга, че е логично да не работят, а паричната политика да изглежда импотентна спрямо целите и обхвата си. Желанието кешът да бъде премахнат окончателно, бидейки заменен с електронно евро например, се вписва в този подход на пълен контрол - парите под матрака не могат да бъдат обложени с „отрицателни лихви“ - както вече апропо се случва с депозита на фирми дори у нас.

От друга страна, с отрицателната краткосрочна лихва при себе си ЕЦБ наказва банките, които не „развъртат парите“ и са твърде „консервативни“ - независимо, че сега проекти читави почти няма поради самата стопанска конюнктура. А раздаването на кредит на маргинални стопански субекти означава риск за банката, депозантите и в крайна сметка данъкоплатците. Самото достигане на лоши кредити в еврозоната в размер на 1.4 трилиона долара далеч не звучи оптимистично.

От една страна, приканват търговските банки да заделят капитал срещу загуби, провизирайки адекватно проблемни кредити. Забраняват изплащането на дивидент, а сумите остават за капиталов буфер срещу трусове. Замразяването на разпределянето на дивидент и спирането на обратните изкупувания обаче удря стойността на акциите - в среда на отрицателни лихви, имащите печалба и плащащи дивидент банки бяха интересни за инвестиция. Без да изплащат част от печалбата на акционерите си - вече не са. А банковият индекс в еврозоната е надолу с 20 на сто от началото на годината. Което, от своя страна, затруднява кредиторите при набирането на капитал от пазара в случай на нужда и влиза в тотално противоречие с целта на другите мерки на централната банка в отговор на несигурността. Въведени са мащабни и скъпи администрации в самите търговски банки, които да се занимават с тоновете бумащина и регулации, което също затруднява работата им и намаляват рентабилността им.

Паричните власти „печатат пари“, купувайки време на правителствата, а сила на теоретичната арена набират и модни течения като „модерната парична теория“ в САЩ, чийто най-прост постулат гласи - дълговете на държавата са без значение, защото тя печата парите си сама (в случай че не е във валутен борд към друга „суверенна“ или единна валута, например). Това всъщност е празен чек за харчлък и пълен политически произвол постила пътя към хиперинфлацията, която сме виждали в Германия през 20-те години на миналия век, България през 90-те, Зимбабве, Мексико и куп други нерадостни примери за икономическо мракобесие. Да не говорим за ефекта на изтласкването на частните спестявания, което е чиста финансова репресия и насочва ресурса към държавната хазна и изцяло в политическите ръце - за сметка на частния сектор.

През следващата година на практика ЕЦБ ще изкупи почти целия новоемитиран правителствен дълг от пазарите. А това значи: теоретично фалирали държави като Италия и Испания, днес да продават дълга си с рекордно ниски разходи за финансиране, като че ли са цъфнали и вързали. С нулевите и отрицателни лихви навсякъде паричната политика достига естествен лимит и сега централните банки дават жезъла в ръцете на правителствата - харчете независимо колко задължения натрупате, ние ще оправим сметката. Заради това „фискално пространство“ правителствата днес правят мощен скок към социализма, овладявайки все повече и повече стопанската система, плавно и безболезнено. Без тази упойка кризата щеше да предизвика дисциплиниращи реформи, които парадоксално, се правят точно по време на тежки предизвикателство - орязване на непродуктивни разходи, преструктуриране на неработещи социални системи, конкурентоспособност и ефективност.

Тъжното - пак с нашенски пример е - че с въвеждането на „10-годишна абсолютна давност за задълженията на физически лица“ (вместо закон за частния фалит) - не просто се вкарва риск във финансовата ни система и то в окото на финансовата буря. Нещо повече, посяват се семената на културни и манталитетни ями, които тепърва ще зейват: липса на лична отговорност, стимул за „свободните ездачи“ да паразитират на гърба на коректните платци и спестителите/депозанти, които всъщност подсигуряват спестяванията за банките и оттам за цялата икономика. Разчитането, че може да ни се размине и да не си платим кредита и сметките, а държавата да раздава помощи като една вечна майка хранилница, е пагубно усещане за всяка общност и рецепта за нещастие. Придружено с обективна забрана и да се работи - кръгът е омагьосан и адски.