За Кубрат Пулев - от "черешка на тортата" до "люто в шкембето"

"Кубрате, горд съм с теб!
Скъпи мои Фейсбук приятели,
Моля тези от вас, които не считат, че Кубрат Пулев е гордост за България, да ме изключат от списъка на приятелите си!!!"

Евродепутатът, журналист Иво Христов също коментира:

Не остана безразличен към спортната проява и Йонко Мермерски, професор по химия, преводач, емигрант:

Парапланеристът Петьо Кюрдчийски е категоричен, че: "Поредната тема, която вби клин в общество.

Политологът, университетският преподавател Огнян Минчев, също се включи във виртуалната дискусия:

Преди мача бившият председател на Народното събрание Димитър Главчев написа:

Студентката Румяна Петрова пък написа:

И последното, което ще цитирам от огромното коментаторско множество в мрежата, е мнението на редакторката Светла Бъчварова:

"Защо все някой Пулев ни е нужен, за да се видела малката България на картата?
Мелания Тръмп ли сложи малката Словения на европейската карта? Не е ли високият й брутен вътрешен продукт, бърз ръст на икономиката и доброто качество на живота?
Мелания е черешката на словенската торта. Пулев е лютата чушка в чорбата ни - само ние си я ядем, бършем сълзи и викаме - абе, велик е, тури ни на картата. За малко."

"Не се притеснявайте от това, че Кубрат Пулев е загубил мача със световния шампион Джошуа. Притеснявайте се от това, че всички ние ежедневно губим нервите си, здравето си и живота си от действията на хора, които трябва да бъдат поне национални шампиони, но често се оказват случайно повикани от резервната скамейка на Б група. Притеснявайте се от това, че малцина сред нас живеят с амбицията да са шампиони, а мнозина се задоволяват с това да бъдат дребни тарикати. Искайте първо от себе си, за да имате мяра на претенциите си към другите".

"Около час, до двубоя.
Замислете се, независимо от резултата, колцина от нас са се срещали с най-добрия в Света, в своята професия, независимо от значимостта и за обществото!
За втори път!
Успех, Кубрат, “събра копията от дряново дърво”. След края на сблъсъка, г-н Главчев последователно писа: "Който е “победил” най-добрия в света(в своята професия), “пръв да хвърли камък” и качи фотос на Пулев с надпис: "България се гордее с теб".

"Позорно поведение на спортист. Всъщност, той е "професионалист", а не спортист. По никакъв начин не бих го сложила на стълбицата на победителите, редом с Йордан Йовчев, Ивет Лалова, Йорданка Благоева и дългата редица от достойните български спортисти, които си извоюваха моралното право да развеят българския трибагреник."

"Пулев заслужава уважение заради усърдието и характера, с които си проби път до върха в профи бокса. Беше мотивиран, отслабнал, решителен, но е далеч от нивото на Джошуа и Кличко. Като боксьор наложи името си, но не мисля, че бабаитлъкът му беше добра реклама за България. Кубрат е много държелив на удари, но, уви, стилът му е еднообразен, предвидим, затова и няма ресурс да вземе титлата
Джошуа даде и урок по поведение. Овладян и уважителен на кантара, след нокаута заряза развенчания аслан на ринга и отиде да поздрави Мейуедър в побликата. Без пози, но красноречиво показа кой кой е."

Аз уважавам усилията и постиженията на човека, но един голям спортист трябва да бъде и спортсмен.
Трябва, освен да знае как да печели съревнованията, и да губи, запазвайки достоинствто си, разбира се, ако го има.
Иначе освен себе си, излага и народа си."

Огромно разделение настъпи след изявленията на боксьора Кубрат Пулев преди битката му на ринга с Антъни Джошуа и резултатът от нея преди три дни. Социалните мрежи вече трети ден врят и кипят от коментари по този повод, които са от "Осанна" до "Разпни го". А казват, че спортът обединява. При нас обаче и той вече е повод за разделение и омраза, каквито комай не сме виждали от зората на 90-те години на миналия век.

Нямам намерение да коментирам самото спортно представление отпреди 3 дни, за целта си има подходящи спортни разбирачи. Дори, честно казано, винаги съм се чудела що за спорт е това да се млатят така зверски на ринга! Факт е обаче, че има и доста световни писатели, които са били ревностни привърженици на битките на ринга и самите те са се боксирали.
Не мога обаче да проумея и подмина реакциите, които тровят общественото ни живеене след сблъсъка на Кубрат Пулев и Антъни Джошуа. Мненията, както вече споменах в началото, са крайни, полюсни, емоционални и най-вече разделящи допълнително и без това разединеното ни общество.

Ще спра дотук с цитирането на мнения, защото смятам, че и тези са предостатъчни да ни покажат истинската разрушителна сила на някои емоции. И ми е тъжно, че спортът, който навсякъде би трябвало да обединява и сплотява нации, у нас вече не е това, което беше. Пример ли? Световното първенство по футбол 1994 г. и това, което постигнаха тогава за нас всички "златните момчета на българския футбол".

стъпили върху патриотарството и "българщината", и крайното отрицание на постиженията на спортист, който в средите му и извън тях определяха като "най-добрия боксьор на България". Стига се дори до крайни заклинания, че който не подкрепя Пулев или не харесва неговото поведение, не е българин, не е родолюбец, не е нищо. Изглежда мнозина с достъп до социалните мрежи никога не са чели и чували златното британско правило, че нищо прекалено не води до нищо добро - прекаленото благородство, също.