Вие сте автор на книгата "Изкуствен интелект". Разкажете за оснивните акценти! Какви са плюсовете и минусите в появата на свръхинтелекта?
Сериозно е притеснението около ваксините не само у нас, но и в света. Това не е ли някакво противоречие - от една страна искаме да се развиваме като общество, а от друга - страхуваме се от новото технологично развитие?
В човешката история подобен тип заболявания показват цикличност, а и живеем в епоха на глобализация, в която много хора пътуват и се осъществява обмен на вируси и инфекции, които преди това са били географски ситуирани.
Мариана Тодорова е доктор по футурология, доцент в Института по философия и социология, БАН, автор на книги за изследване на бъдещето, консултант-футурист по стратегиране, иновации и визионерство. Била е народен представител в 43-то НС. Има специализации по лидерство в Харвард Кенеди Скуул, Държавния департамент на САЩ и Китайската академия за управление. Основава и ръководи българския клон на глобалния тинк танк: “Милениум проджект” (седалище във Вашонгтон, САЩ) в България и е член на Световната академия за наука и изкуства.
Доц. Тодорова, заради пандемията от COVID-19 всички заговорихме за "новото нормално". Почти година по-късно вече всички са притеснени за "неизвестното бъдеще". Наблюдава ли се паника сред населението и как науката може да спомогне за справянето с този феномен?
Вече са налични роботи, които са хирурзи и фармацевти. Във Великобритания има супермаркети, които изцяло фурнционират със система от изкуствен интелект, която намира артикулите по баркодове. Разработени са платформи, отново базирани на изкуствен интелект ,за юридически услуги и решаване на административни дела.
Виждаме, че голяма част от професиите ще бъдат изцяло заменени, а в други ще се изисква сътрудничество с изкуствения интелект, което ще ги трансформира в различен ракурс. Изкуственият интелект по себе си не притежава характеристиките „лош или добър“ – въпросът е как хората ще решат да го използват. Ако големите корпорации осъзнаят, че за тях е по-ефективно да използват машини-роботи, работещи 24 часа в денонощието 7 дни в седмицата, на които не се заплаща, нямат нужда от социални и здравни осигуровки, то те ще изберат този вариант. Въпросът е дали правителствата, държавите, светът са готови за подобен модел и биха ли обезпечили последващите предизвикателства.
Коронавирусът разделя и противопоставя обществото поради факта, че все още липсва потвърдена от науката информация за действието му и цялостните ефекти не спрямо отделните възрастови групи, но и относно последиците върху организма в дългосрочен аспект. Много от протоколите за лечение, които се прилагаха в началото на епидемията, по-късно бяха отречени или обявени за недостатъчно благонадеждни.
Много от отговорите на подобни въпроси са част от книгата ми „Изкуственият интелект. Кратка история на развитие и етични аспекти на темата”. Важно е да се направи уточнението, че това, което имаме като наличност в момента, е „тесният“ или „първичен“ изкуствен интелект. Това са платформите като Alexa, Cortana, Siri, безпилотните автомобили, които оперират само в една област и съответно могат да предоставят решения само в нея. Този тип изкуствен интелект обработва информацията, но все още не я разбира.
Но това, което хората подценяват и все още не знаят, е че дори на ниво „тесен“ изкуствен интелект, който вече е наличен, доста ще променя човешкия живот в много аспекти. Много професии могат вече да се изпълняват от програми с изкуствен интелект или роботизиран изкуствен интелект. И не става въпрос само за еднотипни и монотонни дейности на производство на поточни линии. Платформата „Д-р Уотсън” се ползва успешно в САЩ. След попълване на въпросник за специфичната симптоматика, пациентът получава диагноза за болестта, като успеваемостта в диагностицирането е около 87 процента. Разбира се, става въпрос за по-тривиални заболявания. Тоест с подобен тип платформи работата на личните лекари доста ще се намали, като в бъдеще те просто ще потвърждават правилността на дадена диагноза.
Организацията, която представлявам, Millennium Project, многократно от 1997 г. описва в доклади сценарии за това какви събития могат силно да повлияят на човечеството. Винаги ние футуролизите сме прогнозирали пандемия като възможно и вероятно събитие по тези критерии. Разбира се, не сме описали, че това ще е точно коронавирус, но същестуват множество други разработки, които не са били взети под внимание, така че системите, особено здравните, да са подготвени днес.
Отношението към ваксините отново се обуславя от липсата на достатъчно информация, базирана на статистиката на големите числа, за въздействието и ефективността на ваксините. Фактът, че в първоначалната фаза, фармацевтичните компаниите няма да бъдат държани отговорни за възможни странични реакции, също засилва скептицизма.
Разбира се, ние трябва да се доверим на науката в измеренията и достиженията, които е постигнала към днешна дата и същевременно да запазим баланса между двете фундаментални човешки права-свобода и сигурност. Едното не бива да се осъществява за сметка на другото. Необходимо ни е още време, което да ни подсигури отговори и научни открития, с които да се справим с пандемията.
Тъй като в цял свят вирусът не само се политизира, но и вероятно ще предизвика глобална икономическа рецесия, една част от гражданите привиждат политическо и социално инженерство и поставят сериозността на вируса под съмнение, а други, напротив, изпитват панически страх за физическото си оцеляване. Върху това се наслагват липсата на възможност да се планират дългосрочно трудовата заетост, стандартът и качество на живот, който имахме преди кризата. Минавайки в режим на: “теле и онлайн всичко”, осъзнахме, че можем да сме виртуално навсякъде, можем да се обучаваме и работим дистанционно, но всъщност, макар и удачна кратковременна алтернатива, това е просто симулация на реалното ни съществуване. Психолози, психиатри и невроучени започват да описват ново психологично заболяване в следствие на ковид „въздействието“.
В този случай думата трябва да бъде предоставена на лекари-вирусолози и имунолози, биохимици, генетици и други експерти в тази област, които аргументирано да дадат своите препоръки, макар че и в научните среди се защитават взаимно-отричащи се тези от концепцията за колективен имунитет до необходимостта за масова ваксинация.
Но коронавирусът не е непредвидимо и неочаквано събитие, т.нар. черен лебед, коeто икономистът Насим Талеб използва като метафора за събитие, което не е могло да се предвиди и опише. Напротив, много организации от години алармират, че светът е изправен пред опасността да се срещне с пандемия, вирусна инфекция, грип.
Паралелно с това Covid-19 е най-обсъжданата тема от медийни експерти, учени, политици, икономисти, климатолози, дори от съвременните лидери на мнението, т.нар. инфлуенсъри- хора с информационно влияние, без непременно да са професионални авторитети. Нарастващото говорене, но придружено с липсата на яснота, са предпоставка да се появят множество фалшиви новини и конспиративни теории.
Това, от което човечеството предимно се страхува, е „общият“, „генерален“ изкуствен интелект, който ще е равностоен на нашия – ще може да мисли, да се учи, да чувства, да изгради съзнание, да взема решения и прави стратегии, както и „суперизкуственият“ интелект, който многократно ще ни превъзхожда. Те са просто концепции, но по тях се отдавна се работи.
)