„Отново се използват поправките в Кодекса на труда за политически и предизборни цели. Всяват се страхове в хората, като се сатанизира образът на работодателя“, отбеляза Добрин Иванов. По думите му всички ограничения за полагането на извънреден труд остават в действие.
Поправката в кодекса на труда стана причина за остър спор в Народното събрание.
„Идеята на тази промяна е да се регулира плащането на извънреден труд, който по закон се заплаща при по-високи ставки, то ще остане по този начин. Тенденцията е за намаляване на работното време и на работния ден“, заяви Добрин Иванов.
„Тези часове извънреден труд ще са възможни само, ако чрез колективен трудов договор, сключен на секторно ниво, бъдат договорени“, обясни и Чавдар Христов от КНСБ.
„Предлагахме една норма, с която да подсилим интересна работниците към такъв извънреден труд. Над тези 150 часа да има второ по-високо нива на заплащане, над това, което е уредил законът, но не беше приета“, припомни синдикалистът Чавдар Христов.
Поправката в Кодекса на труда за двойно увеличение на извънредния труд засяга всички работници и служители, които работят в предприятия и ще бъдат обхванати от колективно трудово договаряне, обясниха в предаването „Тази сутрин“ по бТВ Добрин Иванов - изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Чавдар Христов, вицепрезидент на КНСБ.
Като пример той даде предприятията в леката промишленост. „Ако за тези предприятия бъде сключен колективен трудов договор между работодателска и синдикална организация и в него се договарят над 150 часа до 300, тази договореност, може би ще се прилага“, обясни Чавдар Христов. Където няма синдикална организация, няма да се прилага, без колективен трудов договор тези 300 часа не работят, уточни той.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)