„С очакването на ваксинирането отново се разпалиха конспиративните теории, което е едно „обличане на страха“. Хората просто не могат да се справят наведнъж с всички промени – нови ваксини, които бързо бяха създадени, ограниченията, мерките – това поражда по-големите страхове в хората“, каза тя.
Според клиничния писхолог д-р Велислава Донкина колкото повече данни и факти се предоставят на хората за всичко това, толкова по-възможно ще е "по-разумно да преминем през това действително голямо изпитание".
„За децата е ясно, че те са по-адаптивни от възрастните и те по-директно назовават нещата и те преминават по-добре през ситуацията. Възрастните трябва да им дават примери през какви катаклизми е минавала изобщо цивилизацията. И че това не е първото предизвикателство в света“, коментира още тя.
„Това се дължи на психологичния феномен, свързан с изясняването на една заплаха. Защото хората понасят трудно най-вече неяснотата. А вече имаме опит с вируса и хората вече имат по-реалистично виждане към вируса и това ги успокоява. Има много повече информация“. Това коментира още специалистът.
„Независимо от по-драматичното протичане на болестта през втората вълна, заради това, че вече всеки от нас има близък болен или той е преболедувал, или пък е загубил близък или познат човек с COVID-19, хората приемат ситуацията, колкото и да изглежда парадоксално, доста по-спокойно“, каза пред БНР д-р Велислава Донкина, ръководител на Звеното за психологична и немедицинска грижа в Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания.
)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)