Кризата оказва негативно влияние върху заплатите

"Ако ще изградим по-добро бъдеще, трябва да се справим и с някои неудобни въпроси за това защо работните места с висока социална стойност, като полагащите грижи и учителите, много често са свързани с ниско заплащане", посочва Гай Райдър.

В резултат на COVID пандемията през първите шест месеца на тази година средните заплати падат или растат по-бавно в повечето страни по света. Това показва нов доклад на Международната организация на труда (МОТ), цитиран от пресцентъра на КНСБ.

Анализите в доклада показват, че когато минималните заплати са определени на адекватно ниво, законно обхващат тези служители, които най-вероятно са на нископлатени работни места и така допринасят за намаляване на неравенството. Докладът за глобалните заплати за 2020/21 разглежда също тенденциите в заплащането в 136 държави през четирите години, предхождащи пандемията. Той установява, че растежът на заплатите в световен мащаб варира между 1,6 и 2,2 на сто. Те нарастват най-бързо в Азия и Тихия океан и Източна Европа и много по-бавно в Северна Америка и Северна, Южна и Западна Европа.

Въздействието върху жените е по-голямо, отколкото върху мъжете. Кризата е засегнала тежко и по-нископлатените работници. Тези в по-нискоквалифицираните професии са с намалено работно време, за разлика от по-високоплатените управленски и квалифицирани работни места. На базата на данни от 28 европейски държави, докладът показва, че без временни субсидии най-ниско платените 50 процента от работниците биха загубили около 17,3 на сто от доходите си. Без субсидии средният размер на загубените заплати за всички групи би бил 6,5 на сто.

Групите, които най-често са изключени от законовото покритие на системите за минимална работна заплата, са селскостопанските и домашните работници. Докладът показва, че към 2020 г. приблизително 18 на сто от страните със законоустановена минимална заплата изключват или земеделските работници, домашните работници или и двата сектора от регламентите за минимална заплата.

Докладът включва анализ на системите за минимална работна заплата и прави извода, че те биха могли да изиграят важна роля за устойчиво и справедливо възстановяване. В момента минимални работни заплати са въведени под някаква форма в 90 процента от държавите-членки на МОТ. Но дори преди началото на пандемията докладът установява, че в световен мащаб 266 милиона души - 15 на сто от всички трудови възнаграждения в света - са печелили по-малко от почасовата минимална заплата, било поради неспазване на законодателство или поради законно изключване от такива схеми.

Тази тенденция се наблюдава в две трети от страните, за които организацията има официални данни, а прогнозата е, че кризата ще окаже огромен натиск надолу върху възнагражденията в близко бъдеще. За тази една трета от страните, в които има ръст за полугодието, той всъщност се дължи до голяма степен на изкривяване на стойностите заради големия брой нископлатени работници, които са загубили работата си и по този начин не попадат в данните за наети, допълват от МОТ.