Семейство не си купува хляб, за да спести за телефонни ваучери за онлайн обучение

„Звънкам на госпожата и тя ми казва домашното, каквото трябва да пиша”, каза пред Нова телевизия11-годишният Ники.

Ваучерите свършват обикновено за 1 ден, а най-евтиният от тях струва 10 лева. Момчетата разбират това и също търсят варианти.

Страда повече по-малкият син, защото по-големият винаги има повече задачи. Сутрин трябва да е в часовете, а следобед – на занималня.

Тя иска да спести на момчетата си трудностите, които бедността поставяла и пред нея, докато учела във Враца. Минавала пеша близо 10 километра, за да ходи от квартирата до училище, защото парите не стигали и за тролей.

„Аз искам децата ми да учат! Искам децата ми да имат телефон или таблет и интернет най-важно, за да могат да учат. Аз не искам децата ми да станат неграмотни. Не искам да ги сочат с пръст и да казват „Ето, виж - това дете е неграмотно. То не знае името да си напише”, споделя Венцислава.

„Аз съм завършила 12-ти клас с мъка. Налагало се е от болницата „Райна княгиня” да ходя пеша до ученическия комплекс много пъти. Не веднъж или 2 пъти. И то в сняг, много пъти в сняг, много пъти в дъжд се е налагало. Аз не искам моите деца да са така”, каза Венцислава.

„И двамата учат на телефон, който не е в много добро състояние. Счупен е. Обаче го използваме временно, защото той не е и наш, честно казано. Той е на моя приятелка. Тя ми го е отстъпила, за да могат те двамата да учат. Днес се налага Ники да учи на телефона. Утре се налага Преслав да учи на телефона”, споделя майка им Венцислава.

„На този етап аз не мога да си го позволя. Първото е, защото той често ходи на София. Той е с епилепсия и се налага да пие 2 вида лекарства. Аз там трябва да си плащам. Нямам възможност. И се налага да вкарвам често ваучери заради тях, за да могат да учат. Искам децата ми да учат! Не искам да са неграмотни. Искам утре като излязат от този дом, да бъдат образовани, да имат възпитание и хората да кажат „Ето, на Вени децата са свършили училище”, както аз съм свършила”, споделя майката.

„Цял ден се налага той да е пред телефона или таблета. В случая пред нашия телефон, който имаме. А пък Преслав, госпожата ми се обажда и ми казва: „Вени, това и това Преслав трябва да напише или да научи, и на следващия ден предоставяме домашното. Редуват се, за да може да не губят материала. А пък когато нямам възможност да взема ваучер, госпожите, класните и другите учители по другите предмети ни се обаждат и ни дават информация за какво трябва да се учи”, разказва още Венцислава.

Семейство не си купува хляб, за да спести за телефонни ваучери, които да осигурят онлайн обучението на две деца. Истина е и се случва днес. В област Враца достъп до онлайн обучение имат 91% от учащите се, сочат официалните данни. От над 16 500 ученици, малко над хиляда нямат възможност за учене онлайн. Какво коства обаче този тип обучение на родителите в пословично бедния Северозапад и значи ли бедността липса на желание за учене?

Венцислава има три деца, разказва Нова телевизия. Малкото много мечтаело да тръгне на детска градина, но така и не се случило заради коронавируса. Двете по-големи момчета в семейството пък са добри ученици, но обучението им онлайн е много трудно по независещи от тях и родителите им причини.

Всичкото, което тя получава месечно, са 440 лева детски надбавки за трите си деца. С тях трябва да плати храната, облеклото,сметките. Таткото не успял да си намери работа и затова си направил малко стадо от 10 овце. Отглеждат още животни и птици, за да се прехранват. Хляб не са купували отдавна. По-евтино им е да го омесят вкъщи и да го опекат в печката на дърва. Така спестяват за повече ваучери за чуждия телефон, за да могат да учат децата. Истинският интернет за тях е само далечна мечта.

Затова въпреки кризата, която създаде коронавируса, семейството няма да се предаде пред него и пред толкова типичната за Северозапада бедност. Цифрите като статистика иначе са ясни - 13% от децата в начална степен, 11% в прогимназиална и само 4% в гимназиална във Врачанско нямат възможност за обучение онлайн и за тях се осигуряват други начини.

Обещала си е да им помага да учат, дори когато това изглежда невъзможно, защото смята, че заслужават. Всеки от тях има своето предпочитание към предметите. Ники е по-артистичният. Играе в местния самодеен състав и даже има грамота. Иска да се занимава с литература. Преслав пък харесва повече точните науки и мечтае да стане математик.