Една басня, съобразена с епидемичната обстановка: Щурец и мравка

- Нямам маска. Мравките нямат обичая да носят маски.
- Те и други животни, които претендират, че са венецът на природата нямат такъв обичай, но го правят. При това го правят с желание.

- Бабо Мравке, где така?
- Тръгнах, Щурчо, за храна.

- Не отклонявай темата. Първо нямаш маска, а и за храна сега не можеш да ходиш. Ти си баба мравка, повтарям – баба, и следователно прозорецът ти за посещения в магазин е между десет и дванадесет. Сега не може. Няма как, ще се наказваме.

- Но аз нямам пари. Имам само една троха.
- Глобата ти е точно една троха. Дай я и си продължавай по пътя.
- Няма. Трябва ми, за да не умра от глад през зимата.
- Значи предпочиташ с лошо. Добре. Бабо Мравке, Вие сте арестувана по силата на извънредното положение, което в момента е ситуация, но във всеки един момент може отново да стане положение, ясно ли е?

- Щурчо, това какво правят другите животни, няма общо с мен.
- Хич не ме интересува. Веднага си сложи маска, иначе ще има последствия. Освен това трябва да спазваш дистанция от метър и половина.
- Но аз съм мравка. Висока съм два милиметра. Ако трябва да се отдалеча на метър и половина няма да можем нито да се видим, нито дори да си говорим.
- И това не ме интересува. Инструкциите са да се отдалечиш на метър и половина. Но преди това ми отговори накъде си се запътила?