Училищен директор помага като доброволец на медиците в болницата в Шумен

Ако се наложи, Павлов е готов да излезе в отпуск, за да помага отново в Спешно отделение. Надява се там да има и други доброволци, за да може по-лесно да се премине през това изпитание за обществото.

"Млади хора, които в момента завършват, учат 4 курс педагогика, или са завършили скоро и са безработни, майчинството им свършва или нещо друго. Нека да дойдат. Имаме нужда от 1-2 заместници за цялата зима", твърди Павлов.

Все повече хора се осмеляват да влязат доброволци в болниците. Сред тях е директорът на Второ основно училище в Шумен, който помага на медиците в Спешно отделение близо седмица, предаде Нова Телевизия.

Директорът е благодарен и на своите колеги, че вършат работата си без да виждат дали не се срещат със заразата ежедневно. Вижда и паралел между работата на медици и учители.

Не е нужно да си медик, за да бъдеш доброволец. Затова и Павлов призовава други също да помогнат на лекарите.

Помощ обаче се оказва нужна и в училището, което ръководи Павел Павлов. От близо 600 деца, почти половината са на дистанционно обучение. В клас са най-малките – от първи до четвърти клас.

Това кара директорът да отправи призив към всички педагози.

"Наближава зимен период, той настъпва зимата, и в този период ще има да боледуват доста учители. Няма как да избегнем това нещо. Лошото е,че преди намирахме кой да ги замества - пенсионери, някакви други. В момента пенсионерите ги е страх и не искат да идват да заместват, а младите хора, те в момента са на работа някъде другаде".

"Наистина те са герои, че не се оплакват, но страхът се вижда в очите им. Хуманните професии са такива. Един лекар не е лекар само като е с бяла престилка, един учител не е учител само в класната стая. Ние сме всеки ден пред нашите деца. Ние трябва да даваме пример за това как трябва да се държим, как трябва да се обличаме, какво трябва да правим. Така че и учителят, и лекарят, това са хуманни професии и ние работим нон стоп 24 часа. Това сме си избрали", посочва директорът.

"В крайна сметка даже смятам, че тук бях по-защитен, отколкото съм на моята работа в училище. Защото тук виждаш болните, очакваш да се заразиш и затова вземаш всякакви предпазни мерки. Докато в училище децата скачат около теб, играят. Ти не очакваш от тях да дойде нещо лошо, това е психологически, това е нашето мислене", категоричен е той.

"Това е наш дълг, не е нещо особено. Аз бях една седмица, но някои хора са цял живот. Тука виждаш хората как страдат, как боледуват, но виждаш и хората как имат надежда в очите, като видят доктора, и виждаш прояви на себеотрицание, виждаш и прояви ниски, някои хора се пререждат само и само да минат напред, а в крайна сметка не са толкова чак тежко болни. Кризата изостря човешките взаимоотношения и показва това, което е вътре", разказва Павел Павлов, доброволец.